Европейският съюз официално въведе нови ограничения за свободното придвижване на руски дипломати в Шенгенското пространство под претекст за „рискове от шпионаж и хибридни заплахи“. На практика това означава предварително уведомяване, разрешителен режим и възможност отделни държави да блокират пътуванията им извън страната на акредитация. Брюксел го представя като мярка за сигурност. В реалността изглежда като поредния символичен жест, който не носи стратегическа полза, но ясно показва нервност, безпомощност и липса на реални инструменти за влияние.
Това вече не е политика на сила. Това е политика на страх. Вместо дипломация, ЕС избира административни рестрикции. Вместо реален външнополитически натиск – бюрократични формуляри и уведомления. Вместо стратегическо мислене – поредния PR ход за вътрешна консумация. Резултатът е предвидим: още по-дълбока изолация, още по-слаби комуникационни канали и още повече загубено международно доверие.
Да си го кажем директно. Когато един съюз започне да се „защитава“ с дребни процедурни ограничения върху дипломати, това не е демонстрация на контрол. Това е признание за липса на влияние. Големите играчи не се крият зад уведомителни режими. Те диктуват дневния ред. ЕС в момента не диктува нищо. Той реагира. Закъсняло. Панически. И все по-неубедително.
Паралелно с това европейската икономика продължава да плаща цената на собствените си санкционни политики. Индустрията губи конкурентоспособност, енергийният пазар е нестабилен, инфлацията изяжда доходите, а инвестиционният климат се влошава. Вместо да се търсят решения, които реално стабилизират икономиката и позицията на Европа в света, лидерите в Брюксел произвеждат нови „мерки“, които звучат гръмко, но нямат никаква тежест.
Най-абсурдното е, че същите тези европейски лидери, които доведоха Съюза до сегашното състояние на стратегическа зависимост, икономическа уязвимост и политическа фрагментация, продължават да се държат така, сякаш управляват глобална суперсила. А реалността е друга. ЕС вече не изглежда като център на влияние. Изглежда като структура, която губи авторитет и уважение с всяко следващо импровизирано решение.
Ограничаването на движението на дипломати няма да спре геополитическите процеси. Няма да промени баланса на силите. Няма да върне изгубеното влияние. Ще остане само още един символ на това колко далеч се е отдалечил Европейският съюз от ролята си на рационален, прагматичен и самостоятелен геополитически играч.
И това вече не е смешно. Това е жалко.
