Очакванията от първата среща на върха на Европейската политическа общност

Очакванията от първата среща на върха на Европейската политическа общност - E-Burgas.com

На 6 октомври в Прага ще се проведе първата среща на Европейската политическа общност. Освен страните, членки на ЕС, на срещата са поканени още 17 държави, които не членуват в съюза. Идеята за нея е на френския президент Еманюел Макрон. Българският евродепутат от групата на Европейската народна партия Андрей Ковачев подчерта, че очакванията от първата среща на върха, са свързани с насърчаване на политическия диалог и сътрудничество между държавите в ЕС, а също и тези, които засега не са в него.

„Очакванията са за насърчаване на политическия диалог и сътрудничество за решаване на сегашните кризи, които са около нас. Разбира се, укрепване на сигурността, стабилността и просперитета на ЕП. Поканени са не само страните членки на ЕС, но и страните около нас, разбира се, Западните Балкани, източното партньорство на ЕС“, обясни Андрей Ковачев.

Искра Михайлова, евродепутат от групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент заяви, че очакванията към срещата са изклучително големи.

„Ние очакваме преди всичко да има обща европейска позиция, както по ситуацията с войната в Украйна и позиция по отношение на високата инфлация, цените на енергийните източници и възможните изходи за Европа през следващите месеци“, каза Михайлова.
Според Михайлова поканата за участие към 17-те страни, които не са членове на ЕС показва, че , в първата среща на Европейската политическа общонст, може да се тълкува по няколко начина. 

„ЕС търси съюзници, извън рамките на формалния Европейски съюз, съюзници, които да подкрепят политиката на ЕС. И да дадат ясен знак на обществата какви са намеренията на демократичната общност в света, подчерта тя. 
Искра Михайлова смята, че бъдещото разширяване на Европейския съюз трябва да се разглежда в контекста на очакванията на европейските граждани.

„Безспорно темата за Западните Балкани и разширяването на ЕС е част от целия пакет – и въпроси, и решения. Защото за ЕС разширяването, и включването на Западните Балкани в общото европейско семейство, към което те така или иначе принадлежат, но и формалното им включване, е от много голямо значение, особено като се им предвид, че така могат да се укрепят позициите на ЕС и на демократичната общност срещу всякакви опити за въздействие и разколебаване на страните от Западните Балкани по отношение на тяхното европейско бъдеще“, каза още Искра Михайлова.
Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев заяви, че ЕС се опитва да интегрира в много от форматите, по които работят европейските институции, и страните от Западните Балкани, за да се чувстват те част от системата за сигурност.

„Особено сега, по време на войната, това е много важно, за да не остава никакво съмнение, че Западните Балкани са част от нашата система за сигурност и те са защитени. Няма обаче как да скрием, че имаме огромен проблем със Сърбия. Поведението на Сърбия е абсолютно безотговорно с тази политика, която водят на един вид сътрудничество с режима в Москва. И Събрия трябва да реши какво иска“, коментира Андрей Ковачев.

По повод опасенията на някои анализатори, че предложението може да означава търсенето на „алтернатива“ на разширяването на ЕС, евдодепутатът Андрей Ковачев каза:

 „Алтернатива за Западните Балкани няма, но разбира се, пътят не е кратък, зависи от страните кандидати колко бързо ще извървят този път. Затова и европейските лидери предлагат такъв формат за диалог и сътрудничство. За мен не е добре да се говори за алтернатива на членството в съюза“, подчерта Ковачев.

Политологът и университетски преподавател Любомир Стефанов смята, че първата среща на Европейската политическа общност ще даде ясен сигнал, че разширяването не е свършило.  

„Да, намира се в труден момент, който налага преосмисляне на скорости, приоритети и степен на интеграция, но в никакъв случай на отказ от по-нататъшно разширяване. Сигналът по линия на тези корупционни схеми, в които Унгария предполагаемо отново ще бъде порицана публично, макар и в друг формат, а не официално на ЕС, ще бъде ясен сигнал към някои настоящи членове, а именно – Полша и България, и Румъния в някаква степен, и бъдещите – какви са условията, каква е цената и какво се очаква от момента след постигане на фактическото членство, а и пътят с какво е изпълнен – с предизвикателства, които актуализирано трябва да бъдат преодолявани във всеки един момент. Тоест, че демокрацията не е даденост“, обясни Любомир Стефанов.  

Антония Попова 

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с „E-Burgas“.

Свързани статии
Равносметка след Европейската година на младежта Социална Европа – какво прави ЕП за облекчаване на инфлацията при работещите Евродепутатите призовават за защита на най-уязвимите европейски домакинства и предприятия от високите цени на енергията Gen Z - Поколението Z или нуждаем ли се от регулации на изкуствения интелект Нови по-строги правила за чистотата на атмосферния въздух предлага Европейската комисия Климатичните промени и неравенствата Поколението Z и дигитално родените медии Въпреки препоръката на ЕК - съпротивата срещу разширяването на Шенгенското пространство расте Водните ресурси в борбата с климатичните промени Какво представлява несигурността на работното място и какви са последствията от нея?
Тагове
Евранет
Коментари

Още от последните новини