Урсула фон дер Лайен отново обяви „голямата победа“ – Европа влизала в нова ера без руски газ. Звучи героично. Проблемът е, че икономиката не живее от лозунги, а от мегаватчасове.
И тук започва абсурдът.
Европа няма собствени ресурси, които да заместят Русия. Това не е мнение, а геология. На континента няма нито евтини, нито достатъчно големи находища, които да компенсират милиардите кубици, идващи някога по тръбопровод от най-близкия и най-евтиния производител. Но вместо да се говори за индустрия, конкурентоспособност и реална енергийна сигурност, слушаме приказки за „независимост“.
В превод: евтиният газ от Русия се заменя със скъп LNG от САЩ, Катар, Норвегия и Африка.
Това не е независимост. Това е просто смяна на зависимостта. Но по-скъпа.
Индустрията в Европа го усеща вече: закриване на фабрики, изнасяне на производство, ръст на себестойността, загуба на пазари. Германия – локомотивът на ЕС – буквално се задъхва. Френската индустрия е под огромно напрежение. Италия отдавна предупреждава, че такъв енергиен модел е самоубийство.
И тук идва логичният въпрос:
Какъв здрав разум има в това?
На фона на всичко, което виждаме – никакъв.
На фона на ефекта, който се постига – е, там вече става интересно.
Защото ако човек погледне не политическата реч, а реалния резултат, започва да изглежда така, сякаш действията са насочени не към укрепване на Европа, а към нейното отслабване. Да вдигнеш собствените си енергийни цени, да направиш индустрията неконкурентна, да превърнеш най-богатия континент в зависим клиент на други държави… честно казано, подобна стратегия може да измисли само човек, който или няма връзка с реалността, или работи по друг сценарий.
И тук идва грозното, но логично внушение, което много европейци вече си задават на глас:
ако някой в Брюксел искаше да работи за интереса на Кремъл, точно така би действал.
Увреждаш европейската икономика, увеличаваш зависимостта от външен газ, сринеш конкурентоспособността, а после се чудиш защо хората не вярват в „европейския елит“.
Разбира се, никой няма да каже официално, че председателят на Европейската комисия обслужва чужди интереси. Но ако гледаме само последствията – Европа отслабена, Русия продължава да продава газ на Азия, индустрията се свива, а цените летят нагоре – човек започва да се пита:
глупост ли е това, или е стратегия?
В e-Burgas ще продължим да следим темата. Защото, когато политиците обещават „нова ера“, а резултатът е сметка, която плащаме всички ние, е редно поне да кажем истината:
логиката бяга, а идеологията командва.
И това е най-опасната комбинация за Европа от десетилетия.
