Творецът Божана Славкова: "Прегърната природа" е изкуство, което отива при публиката си, а не обратното

Творецът Божана Славкова:
Арт инсталацията "Прегърни природата" може да видите до 19-ти август на алеята до Пантеона в Морската градина

"Екологията за мен не е кауза, защото тя предполага някаква борба, а любовта към природата е най-естественото нещо" 

Божана Славкова е само на 17 години, които навърши преди няколко дни - на 26-ти юли. Родена е в Плевен, но от 6 години живее в Бургас. Учи в НУМСИ „Проф. П. Владигеров“ с профил флейта.

Интересува се от изкуство - пише поезия, занимава се с кино, музика, фотография и танци. Често награждавана е в конкурси за поезия като "Петя Дубарова", "Веселин Ханчев", "Стоян Михайловски" и др. В киното се занимава основно с режисура и писане на сценарии, а също така композира музика.

Наскоро Божана създаде екологична арт-инсталация „Прегърната природа“ в Морската градина, в която "облече" 20 дървета в плетки от стари дрехи. Идеята бе да се обърне внимание върху сериозния екологичен и социален проблем „бърза мода“. Екологичната инициатива предизвика голям интерес у бургазлии, както и туристите, които всеки ден се разхождат покрай морето в Бургас. Свързахме се с Божана, която разказа повече за себе си и за арт-инсталацията " Прегърната природа".


- Как ти хрумна идеята за тази интересна арт инсталация?

- Вдъхнови ме световното стрийт арт движение yarn bombing, което с мои думи бих определила като „грижовни графити от плетки“. За пръв път ми хрумна да го смеся с екологията покрай протестите за Пирин през 2018, когато много дървета щяха да бъдат изсечени и според мен трябваше да покажем грижата си за тях чрез изкуство. Идеята обаче прие своя окончателен вид покрай участието ми в Able mentor. С помощта на менторката ми Яна Янкова, архитект, „Прегърната природа“ придоби своята форма. Идеята да направим арт-инсталацията от стари дрехи, доколкото си спомням, дойде основно от това, че не искахме да създаваме нови неща и следователно нов боклук. Но със сигурност и от това, че модата ни интересува, обичаме я и не смятаме, че трябва да вреди на хората и планетата.

Също така самата форма на арт-инсталацията много ме вълнува понеже е изкуство, което отива при публиката си, а не обратното. Исках да създам сетивно усещане за градската среда, да подаря и отгледам по-различно виждане за града, самите хора и света.
 

- Кой ти помогна в изработката на „дрехите“, с които бяха облечени дърветата?

- Доброволци, приятели, доброволци-приятели.

Също така читатели на няколко бургаски читалища („Просвета 1927“, НЧ „Любен Каравелов“, НЧ „Паисий Хилендарски“), които направиха плетки от нашите прежди от стари дрехи. Клуб „Заплетени чудеса“ към НЧ „Асен Златаров“ и учениците от НУМСИ, които се включиха на уъркшоповете ни по плетене в училището. А самите материали са ни дарени, изпратени от хора от цяла България. Дрехите бяха събрани чрез дарителска кампания на Timeheroes. 
 

- Разкажи малко повече за проблема „бърза мода“ и защо хората трябва да му обръщат повече внимание?

- „Бързата мода“ е като „бързата храна“ – вредна (обаче модата не вреди само на потребителя), но и доставяща за кратко измамно удоволствие. Иначе по-конкретно определение е - плашещата практика на големите брандове да свръхпроизвеждат евтини, некачествени дрехи.

Преди е имало само два модни сезона, сега има 52. „Трендовете“ постоянно биват подклаждани и хората се чувстват длъжни да ги следват, а след това ги е срам да носят дрехи „не на мода“ и ги хвърлят. Това е много страшно, защото, за да имаме толкова евтини дрехи, всъщност хората, които ги правят, и природата плащат много. 98% от хората, работещи в модната индустрия, не получават дори минимална работна заплата, а подлагат здравето си на сериозни рискове като работят с опасни химикали и в лоши условия.

Земята също много страда от „бързата мода“. Водите биват жестоко изхарчвани - за направата на 1 памучна тениска са нужни 2 700 литра вода - колкото е нужно на един човек да изпие за 3 години. А същевременно 750 000 000 души нямат достъп до питейна вода. Биват и замърсявани – 200 000 тона боя на година от оцветяването на дрехи отиват в отточните води, реките, океаните; замърсявани са и от микропластмасата, която попада във водите след всяко пране на дреха от синтетична тъкан - само от едно пране на една дреха във водата могат да бъдат изпуснати повече от 1 900 микропласмасови фибри. Заради дрехите ни глобалното затопляне се влошава, почвите стават неизползваеми, цялата екосистема бива разклатена. А хората дори не ги ценят.

Трябва да обръщат внимание на себе си, на своя вкус, да се грижат за себе си като си взимат само дрехи, които обичат и ще носят дълго време с радост. Дрехите не са за еднократна употреба и цената им е много по-голяма от тази на етикета. Когато много хора ценят нещата си, купуват по-малко и по-качествено, даже да звучи прекалено розово, го вярвам – светът ще се промени.
 

- Приемаш ли екологията за своя лична кауза и защо?

- Не. Не е кауза, защото тя предполага някаква борба, а любовта към природата е най-естественото нещо. Моето ежедневие е екосъобразно без никакво усилие. За мен самата екологията е ежедневие покрай това, че живея в еко-семейството на екологичната активиска Кремена Ватева.

Понякога все пак превръщам екологията в кауза, когато искам да върна хората към тази любов към природата. Това правя с „Прегърната природа“, защото освен арт-инсталация тя е и образователен проект – предизвиквам хората да прочетат, привлечени от цветните дървета и грижата ни към тях, въздействащите факти на винилите до арт-инсталацията и на Facebook страницата на проекта . Смятам, че знанието предизвиква грижата, а тя – действието, така че това е начинът да ги върна към тази закодирана обич.

 

- Как бе приета инициативата от случайните граждани, които се разхождат в Морската градина? Имаше ли такива, които се поинтересуваха какво правите?

- В деня на поставянето беше приета много добре. Хората веднага започнаха да прегръщат дърветата и да се снимат с тях. Почти всеки, който мина покрай нас, пипна дърветата, порадва им се, поздрави ни. Много хора се поинтересуваха, питаха, обсъждахме си, някои даваха съвети, включиха се и в направата на арт-инсталацията. След това отидох още няколко пъти при „Прегърната природа“ и хората все така се спират, радват, прегръщат дърветата.

 

- Да очакваме ли от теб други подобни инициативи в Бургас?

- Надали ще са подобни, доста е вероятно да са съвсем различни, но пак ще е изкуство, със сигурност. Мислим да повторим „Прегърната природа“, дали в Бургас, дали другаде, но засега това е само идея. Тъй че да не ви успокоява много-много това, че ще повторим – побързайте да видите арт-инсталацията до 19-ти август. 
 

 

Свързани статии
Специалист: Животните отказват да се хранят с дни заради пиратките по Нова година БАН проверява има ли микропластмаса в мидите и рапаните от Черно море Как да си направим екологична коледна украса Нови по-строги правила за чистотата на атмосферния въздух предлага Европейската комисия Климатичните промени и неравенствата Водните ресурси в борбата с климатичните промени Божана Славкова: Младите хора у нас следват мотото „Правя това, което ми кажат да направя“, но това не води до никъде Престъпления срещу климата – политици, граждани, правосъдие Само електрически автомобили в ЕС след 2035 г. - постижима или непостижима цел? „Застъпници за природата“
Тагове
Божана Славкова Прегърната природа екология
Коментари

Още от последните новини