След забраната на Хелоуин в община Елин Пелин избухна вълна от спорове из социалните мрежи. Изненадващо — не малко хора застанаха в защита на този „празник“. Обяснението, което най-често се чува, е, че „децата го искат“. Ами, децата искат много неща. Искат телефони за по две хиляди лева, искат енергийни напитки, цигари, алкохол, дори дрога — но това не означава, че обществото трябва да се съобразява с всичко, което детето поиска. Родителят е този, който възпитава, а не този, който угажда.
Хелоуин не е български празник. Той няма корен тук, няма общо с нашата традиция, нито с нашите ценности. Но от години се натрапва под формата на „забавление“, а реално представлява поредната форма на културна подмяна. И тази подмяна не е безобидна — защото когато едно дете расте с чужди символи, то постепенно започва да се отдалечава от собствената си идентичност.
България има своя Ден на народните будители — празник, който възпитава почит към знанието, духа, родолюбието и паметта. Но този ден не е „модерен“, защото не е комерсиален. Не се продава в пакет с тикви и костюми. Затова и западните символи по-лесно се налагат — защото са лесни за консумация, без съдържание, без дълбочина.
Истината е проста: не Хелоуин е проблемът, а духовната празнота, която му отваря вратата. Когато едно общество губи уважение към собствената си култура, то започва да приема всичко чуждо без филтър — от музика и облекло до празници и мислене. Тази празнота се запълва с чалга, евтина показност и имитации на чужди модели.
Да, Хелоуин изглежда безобидно. Но когато децата растат, без да знаят защо се прекланяме пред делото на будителите, а знаят само как се реже тиква — тогава вече не става дума за празник, а за загуба на идентичност.
България не е срещу забавленията, нито срещу свободата на избор. Но има разлика между избор и подражание. И ако искаме да имаме бъдеще като народ, трябва първо да си спомним кои сме — преди напълно да се превърнем в декорация на чужда сцена.
