В последните дни световните пазари отново реагираха бурно след обявените нови санкции на САЩ и Европейския съюз срещу Русия. Официалният повод – войната в Украйна. Неофициалният ефект – ударът пада най-вече върху икономиката на Европа, а не толкова върху Москва.
Санкциите целят двете най-големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“, които според Вашингтон финансират „военната машина на Кремъл“. Американският финансов министър Скот Бесент заяви, че „Путин отказва да спре тази безсмислена война“, а санкциите били „необходим морален отговор“. Но ако се вгледаме внимателно, моралът в тази геополитическа игра отдавна е заменен от икономическа целесъобразност.
Кой губи повече – Русия или Европа?
На теория санкциите трябва да отслабят Русия. На практика – те повишават цените на енергоносителите в Европа, а това води до нова вълна на инфлация, намаляване на конкурентоспособността на европейската индустрия и все по-засилена зависимост от американски втечнен газ.
Москва отдавна е пренасочила търговията си на Изток – Китай, Индия и Близкия изток поемат огромни обеми от руския петрол, докато Европа плаща по-скъпо за алтернативни източници. В този смисъл, ефектът от санкциите върху Русия е ограничен, докато икономиките на Германия, Франция и Италия усещат реалната цена на политическата лоялност към Вашингтон.
Тръмп между добрия разговор и лошото решение
Президентът Доналд Тръмп отново демонстрира своята типична противоречивост. След „добър разговор“ с Путин, той обявява, че е време за нови санкции. Обяснението му – „Дълго чакахме“. Това поведение оставя усещане, че решенията не следват последователна стратегия, а по-скоро емоционални и вътрешнополитически импулси.
Иронично, Тръмп неведнъж е заявявал, че не желае нови санкции и че иска нормализиране на отношенията с Русия. Но всеки път, когато се появи възможност за реален диалог, следва удар по Москва. Сякаш целта не е Русия, а дисциплиниране на Европа – напомняне кой държи икономическия и военен контрол в западния свят.
Разпадащият се баланс в НАТО и ЕС
Срещата на Тръмп с генералния секретар на НАТО Марк Рюте беше показателна. Зад думите за „мир и стабилност“ прозира натиск – НАТО очаква по-високи вноски от европейските членове, докато те вече се борят с рекордни цени на енергия и растящ обществен натиск. Европа става все по-слаба икономически и все по-зависима стратегически.
Истинският фронт – Атлантическият разлом
Санкциите днес вече не са инструмент за възпиране на Русия, а инструмент за контрол върху Европа. През всяка следваща криза Вашингтон консолидира своето влияние – енергийно, военно и финансово. Русия, колкото и парадоксално да звучи, успя да се адаптира. Европа – не.
Докато Тръмп уверява света, че „може бързо да свали санкциите, ако Русия спре войната“, реалността е друга – тези мерки поддържат зависимостта на Стария континент и блокират възможността му да провежда самостоятелна външна политика.
В геополитиката няма случайности – има интереси. А когато санкциите „срещу Русия“ се превръщат в санкции срещу Европа, става ясно, че играта е друга. Америка запазва своя контрол, Русия се пренасочва, а Европа плаща сметката.
