Постепенно, под звуците на евро-речи и „борба с дезинформацията“, свободата се превръща в контрол, а демокрацията – в нов вид диктатура.
Демокрацията се изражда – тихо, системно и без изстрели
Постепенно, почти незабележимо, се връщаме там, откъдето уж избягахме – към диктатурата. Не с танкове и забрани, а с по-фина, по-модерна версия: законодателна, „европейски“ легитимна, контролирана чрез алгоритми, регулации и зависимости.
Демокрацията, в която вярвахме, се превръща в уродливо изчадие – с фасада на свобода, но с механизми на контрол, които все по-ясно напомнят на комунизма.
Несменяемите „демократи“
Политиците днес не си тръгват – само сменят логото на партията и PR-а.
Несменяеми лица, едни и същи фамилии, същите зависимости. Изборите вече са по-скоро ритуал на узаконяване, отколкото акт на промяна.
Властта не се печели с доверие, а се запазва чрез контрол над медиите, финанси и зависими институции. Това не е демокрация – това е вечен режим в нов костюм.
Свободата на словото – под полицейски режим
Пресен пример: партия „Има такъв народ“ внесе предложение журналисти да бъдат наказвани тежко, ако „засегнат доброто име“ на публични личности.
Ако някой журналист напише, че политик или неговата приятелка имат къща в Барселона, той ще бъде третиран като престъпник, ще дава отпечатъци и обяснения в полицията.
Това не е борба с клеветата – това е узаконен страх.
Свободата на словото се заменя със „свобода, докато не засягаш властта“.
Новият инструмент на диктатурата – „факт чек“
Появи се и „новият надзирател“ – факт чекерите. Те не просто проверяват фактите, а решават коя информация изобщо може да съществува.
Ако дадена тема не е удобна за властта, ЕС или глобалните корпорации – тя просто бива етикетирана като „фалшива новина“ и изчезва от мрежата.
Платформи като Facebook, X и YouTube вече не са свободни медии – те са идеологически филтри.
Демокрацията се е дигитализирала до степен, в която един алгоритъм може да реши коя истина е „одобрена“.
Ограничаването на движението – „за твое добро“
Под благовидния лозунг за „сигурност“ и „санкции“ се възражда старият контрол върху свободното движение.
Визови режими, ограничения, електронни паспорти, контрол на личните данни – вече не можеш да се движиш свободно, а под постоянен надзор.
Това не е комунизъм, но усещането е същото – ти си „свободен“, но системата знае къде си, какво мислиш и кого подкрепяш.
Социалната измама на новото време
При комунизма човек нямаше свобода, но имаше работа, образование и здравеопазване.
Днес има свобода, но без реална възможност да я упражни.
Свободата без достъп до базова сигурност е просто форма на социална анархия, която обслужва единствено тези горе.
Резултатът е ясен: демокрацията даде илюзия за избор, но отне основните гаранции за човешко достойнство.
Демокрацията, която се държи като диктатура
Старите диктатори използваха страх, за да владеят. Новите – използват правила, за да задушават.
Днес контролът е по-интелигентен: няма насилие, има регулации; няма затвори, има „факт чек“; няма цензура, има „стандарти на общността“.
Истинската диктатура вече не се нуждае от сила – достатъчни са закон, алгоритъм и апатия.
Демокрацията, която обещаваше свобода, се превърна в система на съгласие със страха.
Комунизмът поне даваше сигурност.
Днешната демокрация ти дава право да мълчиш – и сметката накрая.
