След потопа хората живеят сред разруха и страх, а вместо подкрепа идват актове за събаряне
В „Елените“ отдавна няма спокойствие.
След опустошителното природно бедствие в началото на октомври десетки семейства живеят сред кал, разрушени улици и несигурност.
Много от тях още не са успели да възстановят домовете си, а сега получават нов удар — съобщения от държавата за „незаконен строеж“ и предстоящо събаряне.
Домове, не просто имоти
Комплексът „Негреско“ не е ваканционно място, както мнозина си мислят.
За много хора това е основен дом – те живеят там целогодишно, работят в района, децата им ходят на училище.
Това е живот, не лукс.
Много от собствениците са вложили спестяванията си преди близо четвърт век, вярвайки в държавата, която е разрешила строителството, издала е актовете и е удостоверила законността на сделките.
Акт, който идва в най-неподходящия момент
Сега, когато хората имат нужда от подкрепа, РДНСК издава акт за събаряне на съоръжения, които десетилетия са били част от инфраструктурата на комплекса.
Този акт идва в момент, в който държавата трябва да помага, а не да продължава бедствието по административен път.
Защото вместо да се изпратят инженери, да се укрепи теренът и да се възстанови щетата, се размахват документи за разрушаване.
А това, което държавата нарича „незаконно“, е всъщност инженерно съоръжение, изградено още в началото на 2000-те, с цел отвеждане и контрол на дъждовните и повърхностни води – тоест, съоръжение, създадено да предпази района, а не да го застраши.
Време е за разум и съпричастност
Никой не иска да спори със закона.
Хората просто очакват разбиране и помощ.
Очакват държавата да изпрати комисия, която да оцени реалното състояние на терена, да даде предписания за възстановяване и да помогне за укрепването, а не за разрушаването на пострадалата зона.
Това е момент, в който институциите могат да покажат, че стоят зад гражданите, а не срещу тях.
Едно природно бедствие не трябва да се превръща в човешка трагедия
Тези хора вече преживяха потоп.
Не е нужно да преживяват още един – административен.
Те не искат изключения, не искат специално отношение. Искат само държавата, която преди 25 години им продаде тези имоти и ги узакони, сега да им подаде ръка.
Време е за дела, не за заплахи.
Време е за инженери, не за актове.
Защото в „Елените“ не става дума за сгради, а за хора – хора, които вече са изгубили много и заслужават държавата да бъде до тях, не срещу тях.
