Приложение на хипербарната кислородна терапия при деца с разстройства от аутистичния спектър (ASD)

Автор: Красен Парушев

Афилиация: Хипербарен център „Барокамери Парушев“, Бургас, България.

Кратка биографична бележка: Автор на многотомното „Практическо ръководство по хипербарна медицина“. Работи в областта на медицинските и инженерните решения за баротерапия, с клиничен опит в лечението на над 300 деца с разстройства от аутистичния спектър чрез HBOT.

Резюме

Цел: Настоящата обзорна статия анализира данните за приложението на хипербарна кислородна терапия (HBOT) при деца с разстройства от аутистичния спектър (ASD), включително предполагаемите механизми на действие, потенциалните ползи за невроразвитието, когнитивното и социалното функциониране, както и противоречията и ограниченията в наличната литература. Методи: Извършен е систематичен преглед на рецензирани източници (клинични проучвания, мета-анализи, систематични обзори) през последните ~10 години, допълнен с ключови по-ранни публикации. Оценена е научната валидност на източниците (ниво на доказателственост), като акцентът е върху рандомизирани контролирани проучвания (РКП) и мета-анализи. Резултати: Механистично, HBOT повишава парциалното налягане на кислород в кръвта и тъканите, което може да подобри церебралната перфузия и оксигенация при деца с ASD, у които често се наблюдават зони на мозъчна хипоперфузия . HBOT демонстрира противовъзпалителни ефекти (намаляване на провъзпалителните цитокини и повишаване на антиоксидантните ензими) и може да подпомогне митохондриалната функция . Редица неконтролирани наблюдателни проучвания и казуистични съобщения описват подобрение в комуникацията, социалното взаимодействие, когнитивната ангажираност и стереотипните поведения след HBOT . Данните от контролирани клинични изпитвания обаче са ограничени и нееднозначни. Едно от първите РКП (2009 г.) открива значимо подобрение на рецептивния език, социалното взаимодействие, зрителния контакт и сензорно-когнитивната осъзнатост при децата, лекувани с HBOT спрямо контролна плацебо група . В последващо РКП (2010 г.), включващо съпътстваща поведенческа терапия (ABA) за всички деца, не се установяват съществени различия между HBOT и плацебо по отношение на поведенческите оценки . Систематичен Cochrane преглед (2016) заключава, че няма достатъчно доказателства за ефективност на HBOT при ASD, като качеството на наличните данни се оценява като ниско . Други обзори от последните години също не потвърждават еднозначна полза . За разлика от това, скорошен мета-анализ (2025) на 17 проучвания с общо 890 деца и младежи с ASD демонстрира умерено изразено статистически значимо подобрение в основните симптоми на аутизма при прилагане на HBOT (стандартизирана средна разлика SMD ≈ -0.66) и подобрения в комуникацията, когнитивната възприемчивост и поведението . Този мета-анализ обаче подчертава, че включените изследвания са с променливо качество и висока хетерогенност, поради което увереността в доказателствата е ниска . Отбелязва се също, че HBOT обичайно се понася добре; нежеланите ефекти са предимно леки (напр. баротравма на ухото, преходен дискомфорт) . Заключение: HBOT има потенциал да повлияе някои патофизиологични механизми, свързани с ASD (хипоперфузия, възпаление, оксидативен стрес), и ограничени данни сочат до възможни подобрения в симптоматиката при подгрупа деца. Понастоящем обаче доказателствата са противоречиви и недостатъчни за утвърждаване на HBOT като рутинна терапия при аутизъм. Необходими са допълнителни добре дизайнирани проучвания с големи извадки, подходящи контроли и обективни показатели, за да се потвърди ефективността, оптимизира дозировката (налягане, % кислород, брой сесии) и идентифицират подгрупите пациенти, които биха имали най-голяма полза. До тогава прилагането на HBOT при деца с ASD следва да се разглежда предпазливо – главно в рамките на клинични изпитвания или като допълнение към стандартните поведенчески и образователни интервенции, при щателно информирано съгласие на семействата.

Въведение

Разстройствата от аутистичния спектър (ASD) са група невроразвитийни нарушения, характеризиращи се с дефицити в социалната комуникация и взаимодействие, както и с ограничени, повтарящи се модели на поведение и интереси. Симптомите обикновено се проявяват в ранна детска възраст и продължават през целия живот. През последните две десетилетия честотата на диагностициране на ASD нарасна значително – от приблизително 1 на 150 деца около 2000 г. до около 1 на 54 деца според по-нови епидемиологични данни . Тази висока и нарастваща разпространеност, наред с разнородната тежест на симптомите при различните деца, прави ASD сериозно предизвикателство за здравните, образователните и социалните системи.

Въпреки многобройните изследвания, етиологията на аутизма остава ненапълно изяснена. Смята се, че взаимодействието на генетични фактори и фактори на околната среда допринася за развитието на разстройството . Към момента не съществува етиологично лечение, което да излекува ASD – терапевтичният подход е насочен към облекчаване на симптомите и подобряване на функционалните умения. Стандартните интервенции включват интензивни поведенчески, психолого-педагогически програми (например приложен поведенчески анализ, логопедична и трудова терапия), започнати възможно най-рано, които имат за цел да подпомогнат развитието на езиковите, социалните и адаптивните умения . При някои случаи се прилага и фармакотерапия за овладяване на съпътстващи прояви като раздразнителност, хиперактивност, тревожност или агресивни поведения – например атипични антипсихотици (рисперидон, арипипразол) са одобрени за лечение на тежка раздразнителност при деца с аутизъм . Въпреки тези интервенции, много деца с ASD продължават да изпитват значителни затруднения в ежедневното функциониране, а семействата им – висок стрес и натоварване .

Това мотивира родителите често да търсят алтернативни или допълнителни терапии в стремеж да подпомогнат развитието на своите деца . Една от неконвенционалните терапии, привлякла внимание през последните ~15 години, е хипербарната кислородна терапия (HBOT). HBOT представлява метод, при който пациентът вдишва кислород с висока концентрация (обикновено 100% медицински кислород) в специална херметична барокамера, където се поддържа повишено атмосферно налягане – най-често между 1.3 и 2.0 атмосфери абсолютни (ATA). В тези условия в кръвта се разтваря значително по-голямо количество кислород, отколкото при дишане на въздух при нормално налягане, което повишава кислородното насищане на тъкани и органи . HBOT е утвърдена стандартна терапия за редица медицински показания – например кесонна болест (декомпресионна болест при водолази), газова емболия, тежка хипоксия при отравяне с въглероден оксид, трудно зарастващи рани и др. . В тези случаи HBOT (обикновено при високо налягане ≥2.0 ATA) спомага за снабдяване на исхемични или увредени тъкани с кислород, насърчава оздравителните процеси (неоангиогенеза, фибробластна активност) и намалява тъканния оток .

По-ниски налягания на кислородотерапия (т.нар. “меки” хипербарни протоколи – 1.3–1.5 ATA с 24–100% O2) през последните ~20 години започнаха да се изследват експериментално при различни неврологични и психиатрични състояния с ограничени на брой ефективни лечения, включително хронична черепно-мозъчна травма, церебрална парализа, мултиплена склероза и др. . В контекста на ASD, интересът към HBOT възниква около хипотезата, че при някои деца разстройството може да е свързано с системни физиологични нарушения, които надхвърлят специфична мозъчна дисфункция . Изследвания от различни области описват при подгрупи от деца с аутизъм наличие на: мозъчна хипоперфузия; имунна дисрегулация и невровъзпаление; оксидативен стрес; митохондриална дисфункция и др. . Тези системни нарушения потенциално допринасят за невроразвитийните симптоми . HBOT би могла да повлияе именно такива физиологични отклонения – например да подобри мозъчното кръвообръщение в хипоперфузираните зони, да намали възпалителната реакция или да засили клетъчния антиоксидантен отговор. Първите доклади, спекулиращи за ползата от HBOT при аутизъм, се появяват около 2005–2007 г. . В следващите години отделни лекари и клиники започват да предлагат HBOT на деца с ASD, въпреки липсата тогава на контролирани проучвания, което предизвиква както ентусиазъм у някои родители, така и скептицизъм у много специалисти. Към днешна дата HBOT не е включена в официалните ръководства за лечение на ASD, но натрупването на някои пилотни изследвания и няколко РКП налагат необходимостта от критичен обзор на доказателствата за нейния ефект.

Цел на статията: Да обобщи текущото състояние на научните данни относно HBOT при деца с ASD – какви са биологичните механизми на действие, доколко ефективно повлиява симптомите според наличните клинични изпитвания, и какви са основните противоречия, рискове и ограничения според литературата. Статията следва стандартна научна структура, като Резултатите представят синтезирани данни от литературата, а в Обсъждането тези данни се поставят в контекст, за да се оцени обективно потенциалът на HBOT при аутизъм.

Методология на прегледа

Настоящият обзор е изготвен на базата на систематично търсене на публикации в няколко научни бази данни (PubMed, Cochrane Library, Web of Science, Google Scholar) към датата на съставяне (2025 г.). Използвани са комбинации от ключови думи на английски език като: “hyperbaric oxygen therapy”, “autism”, “children”, “ASD”, “randomized trial”, “systematic review”, “meta-analysis” и др. Критериите за включване са: (1) рецензирани оригинални клинични проучвания (включително рандомизирани контролирани изпитвания, проспективни и ретроспективни серии) върху HBOT при лица с ASD, особено фокусирани върху педиатричната възраст; (2) мета-анализи и систематични обзори по темата; (3) ключови механистични изследвания (пре-клинични проучвания или клинични пилотни изследвания), хвърлящи светлина върху потенциалните ефекти на HBOT върху физиологията, релевантна за аутизма. Приоритет е отдаден на публикации от последните ~10 години (2015–2025), за да се отрази актуалното ниво на знания, но са включени и някои по-ранни трудове (началото на 2000-те и 2010-те), които са повратни за областта (напр. първите контролирани изпитвания, хипотезогенериращи статии).

За оценка на валидността на доказателствата от всеки източник са разглеждани: дизайн на изследването (напр. РКП се считат за висок клас доказателство, докато казуистичните съобщения – за нисък), обем на извадката, наличие на контролна група и ослепяване, както и оценките за риск от систематична грешка (bias), докладвани в систематични ревюта. При наличните мета-анализи се вземат предвид статистическата хетерогенност и GRADE-анализите за качество на доказателствата, когато са достъпни . Информацията от идентифицираните източници е екстрахирана и обобщена в логическа последователност: първо са представени данни за предполагаемите механизми на HBOT при ASD, след това резултатите относно клиничната ефективност (разграничени по тип на проучванията – неконтролирани, контролирани, обзори/мета-анализи), накрая – профилът на безопасност.

Настоящата статия е обзорен (прегледен) труд и не включва нови експериментални данни за пациенти; поради това не се изисква одобрение от етична комисия. При изготвянето са спазени принципите на научна добросъвестност чрез цитиране на всички използвани източници.

Резултати от литературния анализ

Механизми на действие на HBOT при ASD

HBOT предизвиква серия от физиологични ефекти, които биха могли да повлияят благоприятно някои от предполагаемите патогенетични процеси при ASD. По-долу са разгледани основните механизми, дискутирани в литературата:

• Подобряване на мозъчната перфузия и оксигенация: Множество образни изследвания показват, че част от лицата с аутизъм имат понижено кръвоснабдяване (хипоперфузия) в определени мозъчни зони – най-често фронтални и темпорални дялове, както и дълбоки структури . Степента на тази хипоперфузия е свързвана с тежестта на някои симптоми (например стереотипии, нарушена социална свързаност и езикови дефицити) . Хипербарната кислородна терапия, чрез повишаване на доставката на кислород, има потенциал да нормализира перфузията в хипоксичните участъци. Казуистични съобщения и малки серии с HBOT при деца с ASD демонстрират обективно подобрение на мозъчния кръвоток, измерено със SPECT (Single Photon Emission Computed Tomography) сканиране, наред с клинично подобрение. Фигура 1 илюстрира такъв случай – SPECT изображения на дете с аутизъм преди и след курс HBOT. Преди терапията се виждат обширни региони на хипоперфузия (оцветени в зелено/синьо), обхващащи темпоралните дялове, малкия мозък и кортикални зони (бели, жълти и червени стрелки на панел a). След 80 сесии HBOT (панел b) се наблюдава значимо възстановяване на перфузията в тези области . Друго по-мащабно наблюдателно проучване при 108 деца с ASD докладва, че след 50 сесии HBOT (1.5 ATA, 100% O2) 82.4% от пациентите имат обективно подобрение на кръвотока в темпоралните лобове, 85.3% – подобрение във фронталните дялове, и 75.8% – в други мозъчни региони . Тези данни подкрепят хипотезата, че HBOT може да намали мозъчната хипоксия при аутизъм. Смята се, че повишената тъканна оксигенация може да стимулира и ангиогенезата (образуване на нови капиляри) и невроваскуларната регулация, което при продължително приложение допълнително да подобри церебралната перфузия дори и след края на терапията  .

Фигура 1: SPECT изображения на 12-годишно момче с аутизъм (a) преди и (b) след 80 сесии HBOT при 1.3 atm. Зелените и сини области показват зони с мозъчна хипоперфузия (понижено кръвообращение) – преди терапията се виждат обширни хипоперфузионни участъци (примерно в темпоралните дялове и малкия мозък, маркирани със стрелки). След HBOT се отбелязва редукция на хипоперфузията (намаляване на синьо-зелените области) и подобрено кръвоснабдяване в съответните региони . Повишаването на мозъчната перфузия е един от основните предполагаеми механизми, по които HBOT може да повлияе симптомите при ASD.

• Противовъзпалителни и имуномодулиращи ефекти: Нарастващи данни сочат, че при подгрупа от деца с ASD са налице хронично възпаление и имунна дисрегулация – например активирани микроглиални клетки и повишени провъзпалителни цитокини в мозъка (невровъзпаление), както и чести съпътстващи стомашно-чревни възпалителни проблеми  . В периферната кръв на някои деца с аутизъм са измерени повишени маркери на възпаление като тумор-некротизиращ фактор алфа (TNF-α) и интерлевкин-6 (IL-6)  . Хипербарната кислородна терапия проявява добре документирани противовъзпалителни свойства. Под налягане кислородът модулира генната експресия и клетъчната сигнализация, което води до намаляване производството на провъзпалителни цитокини (TNF-α, интерферон-γ, IL-1β, IL-6) и едновременно повишаване на противовъзпалителния цитокин IL-10  . Тези ефекти са наблюдавани както в животински модели, така и при хора . Например, в проучване с пациенти, лекувани с HBOT при възпалително заболяване, се отчита значимо намаление на освобождаването на интерферон-γ от лимфоцитите след HBOT с 2.0 ATA/10.5% O2 (нетипична газова смес), докато 100% кислород при нормобарни условия повишава интерферон-γ . Това загатва, че комбинацията от повишено налягане и кислород е ключова за противовъзпалителния ефект, а не просто хипероксията сама по себе си . Две малки пилотни изпитвания проследяват конкретно възпалителни показатели при деца с ASD преди и след HBOT. В едното (n=18) се наблюдава статистически значимо понижение на С-реактивния протеин (CRP) след 40 сесии HBOT, като най-изразено е при децата с изходно висок CRP  . В другото (n=10) не се открива промяна в плазмените цитокини след 80 сесии, но всички деца в него са имали нормални цитокинови нива на изходно ниво, т.е. липсвал е измерим възпалителен процес за повлияване . С други думи, HBOT вероятно потиска патологично повишеното възпаление (където го има), но не променя значимо нормалните имунни показатели. Освен това, има наблюдения, че HBOT може да подобри и вторични възпалителни усложнения при аутизъм – например тежък хроничен колит със диария и коремна дистензия, съпътстващ аутизма, е регресирал при няколко деца след курс от 40 HBOT сесии  . Противовъзпалителното действие на HBOT се разглежда като потенциален механизъм за подобрение не само на соматичните коморбидности, но и на поведенческите симптоми, предвид хипотезите за роля на невровъзпалението в патогенезата на ASD.
• Оксидативен стрес и антиоксидантна защита: Оксидативният стрес – дисбалансът между производството на реактивни кислородни видове (ROS) и антиоксидантните механизми – е друг често описван феномен при ASD  . Някои деца с аутизъм показват повишени маркери на оксидативно увреждане и понижени нива на антиоксидантни ензими, което може да допринася за невронална дисфункция . От една страна, HBOT повишава тъканните нива на кислород, което теоретично би могло да увеличи образуването на ROS и така да влоши оксидативния стрес . Този въпрос е бил повдиган като потенциален риск от някои изследователи . От друга страна, множество проучвания показват, че контролираното приложение of HBOT индуцира адаптивен антиоксидантен отговор – феномен, известен като хипербарна пре-кондиция. Още след първите няколко сесии HBOT се наблюдава засилена експресия на ключови антиоксидантни ензими: супероксид дисмутаза (SOD), каталаза, глутатион пероксидаза и др.  . Например, в едно проучване при деца с ASD, нивата на SOD се увеличават ~4.5 пъти още след 1 ден HBOT и се запазват ~4.7 пъти над изходните след 32 дни терапия; подобно, каталаза се повишава ~1.9 пъти на 1-вия ден . Този индуциран антиоксидантен капацитет предпазва клетките от потенциално увреждане от ROS и всъщност превръща леко повишеното генериране на ROS в сигнал за повишена клетъчна устойчивост  . Данните от детските проучвания потвърждават, че HBOT не влошава оксидативния стрес при ASD: след 40 HBOT сесии при деца не се установява повишение на плазмения окислен глутатион (GSSG) – маркер за клетъчен оксидативен товар . Напротив, липсата на увеличение на GSSG подсказва, че вътреклетъчният редокс баланс не се е нарушил съществено от терапията . Следователно, HBOT по-скоро подобрява антиоксидантната защита и редуцира оксидативния стрес, вместо да го влошава, поне в прилаганите при аутизъм протоколи (1.3–1.5 ATA, 24–100% O2) .
• Митохондриална функция и невротрофичност: Около 5–30% от децата с ASD имат признаци на митохондриална дисфункция – например повишен лактат в серум/ликвор, намалена активност на дихателната верига, мутации в митохондриални гени и др.  . Митохондриите са основни производители на клетъчна енергия (АТР), особено важни за енергоемките процеси в мозъка. Нарушената митохондриална биоенергетика може да допринася за когнитивните и поведенческите проблеми при ASD . Лечението на митохондриалните дисфункции е предизвикателство и е обект на интензивни проучвания (например приложения на добавки като коензим Q10, карнитин и др.), но засега терапевтичните възможности са ограничени . В този контекст, HBOT бе предложена като интервенция, която може да подобри митохондриалната функция. Преки изследвания върху влиянието на HBOT специално при деца с ASD и митохондриален дефицит все още липсват, но има косвени данни от други модели. В експерименти с животни HBOT засилва митохондриалната биогенеза (т.е. увеличава броя на митохондриите) и стимулира механизмите за отстраняване на увредени митохондрии (автофагия)  . Това се постига отчасти чрез малки контролирани повишения на ROS, които действат като сигнал за клетъчна адаптация и включване на транскрипционни фактори, регулиращи митохондриалния геном  . При плъхове HBOT е показала повишаване на синтеза на АТФ в мускулите и мозъка в сравнение с контролни животни . В клиничен план, изследване при пациенти с тежка черепно-мозъчна травма (състояние, характеризиращо се с вторична митохондриална дисфункция) установява, че 1.5 ATA HBOT значимо увеличава кислорода в мозъка, подобрява мозъчния метаболизъм и намалява нивата на лактат в цереброспиналната течност (високият лактат е индикатор за митохондриална недостатъчност)  . Така HBOT съдейства за нормализиране на окислителния метаболизъм. Има и отделни клинични наблюдения, че деца с ASD и съпътстващо митохондриално заболяване показват подобрение на издръжливостта и когнитивните функции след HBOT , макар че контролирани проучвания по този въпрос не са публикувани. Сумарно, HBOT може да подпомогне клетъчния енергиен баланс и невроналната функция чрез подобряване на митохондриалната ефективност и стимулиране на невровъзстановителни процеси.
• Невропластичност и генно изразяване: Интересен нов аспект е влиянието на HBOT върху изявата на гени, свързани с нервната сигнализация. Едно скорошно пре-клинично проучване използва плъхов модел на аутизъм (пренатално експониране на валпроат) и показва, че HBOT значително подобрява “аутистично-подобното” поведение при тези животни (напр. увеличава социалното взаимодействие и изследователското поведение) . Анализът на мозъчната тъкан разкрива, че HBOT повишава експресията на гена GRIN2B – който кодира субединица на NMDA-глутаматни рецептори и е асоцииран с пластичността на синапсите и когнитивните функции  . Мутации или промени в GRIN2B са свързвани с аутистични прояви при хора, поради което регулацията му от HBOT е от интерес. Авторите предполагат, че подобреното поведение у плъховете може да се дължи отчасти на модулация на глутаматергичната невротрансмисия чрез HBOT . Това проучване – макар и на животински модел – подкрепя схващането, че HBOT може да индуцира молекулярни промени в мозъка, благоприятни за невропластичността (способността на мозъка да формира нови връзки и да компенсира дефицити). Разбира се, тези механизми тепърва трябва да се валидират при хора.

Обобщавайки, хипербарната кислородна терапия оказва комплексно въздействие върху организма: увеличава доставката на кислород до тъканите, намалява възпалителните процеси, усилва антиоксидантната защита, подобрява метаболитната функция на митохондриите и потенциално насърчава невроналната пластичност и възстановяване. Всички тези ефекти са релевантни към известни патофизиологични особености при аутизма, което обяснява защо HBOT се разглежда като патогенетично-ориентирана (а не само симптоматична) терапия. Трябва обаче да се отбележи, че степента, до която тези механизми реално водят до клинично значимо подобрение на аутистичните симптоми, е основен въпрос, на който отговор могат да дадат само качествени клинични проучвания.

Ефективност на HBOT при деца с ASD: клинични проучвания

Неконтролирани наблюдателни данни: Първите публикации за HBOT при аутизъм са под формата на казуистични описания и серии от случаи. Още през 1994 г. е документиран случай на 3-годишно дете с аутизъм, при което след курс HBOT се отчита подобрение в настроението и социалните взаимодействия . В началото на 2000-те няколко лекари публикуват серии от по 1–2 деца: Heuser и сътр. (2002) съобщават за “поразително подобрение” в поведението, паметта, социалния отклик, вербализацията и когнитивното функциониране при 4-годишно момче след 10 поредни HBOT сесии на 1.3 ATA/24% O2 . В друга серия 17-годишен младеж показва обективен напредък в фините моторни умения (оцветяване, писане), речта и самообслужването след 20 сесии HBOT (1.5 ATA/100% O2) . Burke и колеги описват 2 деца, при които HBOT (1.3 ATA/28% O2) води до подобрение в комуникацията, редуциране на агресивността и по-добро социално поведение . Друго наблюдение отчита нормализиране на хронична диария и значителен напредък в езика, социалната ангажираност и когнитивната дейност при 3-годишно дете след 40 HBOT сесии . Макар тези описания да са впечатляващи, те имат ниска доказателствена сила – възможно е подобренията да се дължат на съпътстващи интервенции, естествено развитие или субективна оценка от родители. Все пак, събраните казуистични данни до около 2007–2008 г. създават първоначалното впечатление, че HBOT може да доведе до разнообразни поведенчески и когнитивни подобрения при някои деца с ASD . Поради липсата на контролни групи в тези серии, не може да се изключи плацебо-ефект или ефект на очакване (placebo by proxy – стремежът на родителите да забележат подобрение). В отговор на нарастващата употреба на HBOT по желание на родители, изследователската общност насочва усилия към провеждане на контролирани проучвания, за да се провери обективно ефикасността.

Рандомизирани контролирани проучвания (РКП): Първото двойно-сляпо РКП за HBOT при аутизъм е публикувано през 2009 г. от Rossignol и сътр. То включва 62 деца с разстройство от аутистичния спектър (възраст 2–7 г.), рандомизирани в експериментална група (HBOT при 1.3 ATA с 24% кислород, 40 сесии по 1 час в рамките на 4 седмици) и контролна група (плацебо в лека камера с 1.03 ATA и 21% кислород – практически нормобарни условия) . Всички изследователи, терапевти и родители са били ослепени относно групата (единствено техниците, опериращи камерата, са знаели настройките). Резултатите показват статистически значимо по-голямо подобрение в HBOT групата по редица измерители: скалата за цялостно клинично впечатление (Clinical Global Impressions, CGI) – както оценката от лекар, така и от родител – се подобрява повече при децата на HBOT; въпросникът ATEC (Autism Treatment Evaluation Checklist) отчита значимо подобрение, особено в подскалата за сензорно/когнитивна осъзнатост . Конкретно, спрямо плацебо групата, децата получили HBOT имат отчетливо по-добро общо функциониране, по-развит рецептивен език, повишен визуален контакт и по-добра социална взаимодейственост . Размерът на ефекта е умерен до голям при някои показатели (напр. d≈1.0 за CGI – общо функциониране според лекар) . Това проучване стига до заключението, че мека HBOT може да води до клинично значими подобрения при част от децата с аутизъм. Трябва да се отбележи, че веднага след публикуването му се разгарят научни дебати. Някои критици погрешно твърдят, че анализът е проведен само вътре в групата (съпоставяйки изходно и крайно състояние на лекуваните деца), но авторите уточняват, че сравненията са направени между групите (HBOT срещу плацебо) . Друга критика е, че докладваното подобрение е минимално; всъщност изчислените ефекти са немалки (напр. ефектът за сензорно/когнитивната подскала на ATEC е d=0.55, а за CGI – d=0.62 до 1.0 при различните оценители, което е в диапазона на умерен до голям ефект) .

През 2010 г. излиза второ РКП, проведено от Granpeesheh и сътр. То рандомизира 34 деца с аутизъм в две групи: HBOT (1.3 ATA, 24% O2, 80 сесии за ~15 седмици) и плацебо контрол (вентилирана камера при нормално налягане) . Важно е да се отбележи, че и двете групи получават интензивна поведенческа терапия (ABA) паралелно по време на изпитването, което отговаря на стандартното лечение. Резултатите от това проучване не откриват статистически разлики между HBOT и плацебо по редица поведенчески скали – и двете групи показват известни подобрения в хода на 15-седмичната интервенция, но напредъкът е еквивалентен, което предполага, че HBOT не добавя допълнителен ефект над този от ABA . Авторите заключават, че при тези условия HBOT не демонстрира полза. Трябва да се отбележи обаче, че това проучване има относително висок дял на отпаднали участници (~26% се оттеглят преди завършване) – факт, който потенциално намалява статистическата мощ и може да е повлиял на резултатите . Също така, липсва оценка на ефективността на заслепяването (т.е. дали родителите/оценителите са могли да отгатнат кой е в HBOT групата), за разлика от първото РКП, където е потвърдено, че заслепяването е успешно . Постфактум анализ, направен от Ghanizadeh (2012) и др., сравнява двете РКП и посочва редица разлики, които биха могли да обяснят противоречивите им заключения : (a) брой участници – първото имало по-голяма извадка (62 спрямо 34); (б) интензивност на HBOT – Rossignol прилага ~10 часа седмично, докато Granpeesheh ~5 часа седмично; (в) продължителност на периода – 4 срещу 15 седмици; (г) едното е мултицентрово (6 центъра), другото – едноцентрово; (д) различия в профила на децата (възрастов диапазон, тежест на аутизма) и в използваните оценъчни инструменти; (е) наличието на интензивна ABA терапия и при двете групи във второто проучване, което може да е “маскирало” допълнителния ефект на HBOT . Тези методологични различия затрудняват директното сравнение. В обобщение, едното РКП (2009) показва положителен ефект от HBOT, а другото (2010) – липса на ефект.

След 2010 г. публикуването на контролирани изпитвания е оскъдно. Дълго време тези две проучвания остават единствените РКП, отразени и в систематичните обзори. Едва наскоро се появи по-голямо изпитване, което заслужава внимание: през 2023 г. Ahmad и сътр. публикуват резултатите от трируково рандомизирано проучване с цели 180 деца с аутизъм на възраст 5–8 г. . Участниците са разделени на: група 1 – HBOT (40 сесии за 2 месеца, протокол 1.5 ATA/100% O2); група 2 – медикаментозна терапия с рисперидон (0.25–0.5 mg/ден, 6 месеца); група 3 – плацебо (мним препарат, 6 месеца) . Всички деца са проследени за ефекта върху основните симптоми на аутизъм, оценени с две утвърдени измервания – CARS (Childhood Autism Rating Scale) и ATEC – в изходен момент и след 1 година . Резултатите показват, че и в трите групи има статистически значимо подобрение по CARS и ATEC след една година (вероятно отчасти поради естественото развитие и паралелните интервенции, които децата вероятно получават). Въпреки това, подобрението е най-изразено в HBOT групата, следвана по ефективност от рисперидоновата група, а най-малък напредък има в плацебо-групата . С други думи, HBOT се представя по-добре от медикамента при редуциране тежестта на аутистичните симптоми, а и двете превъзхождат липсата на специфично лечение . Авторите заключават, че “HBOT e ефективна за третиране на основните симптоми на аутизъм при деца, като дава по-добри резултати от рисперидона” . Това проучване е ценно с големия си размер на извадката и директното сравнение с утвърдена фармакотерапия. Ограничение обаче е, че то не е двойно-сляпо – групата на HBOT няма бутафорна (sham) камера за контрол, т.е. семействата са били наясно, че получават активна HBOT или медикамент. Липсата на заслепяване би могла да надцени субективните подобрения поради плацебо ефект. Въпреки това, обективният спад в CARS (която е външна оценка) подсказва реална положителна промяна. Необходими са независимо потвърждение и peer-review (публикацията е сравнително нова), но тези данни вдъхват нов интерес към HBOT.

Систематични обзори и мета-анализи: Натрупването на горните проучвания дава възможност за по-цялостна оценка. През 2012 г. Ghanizadeh публикува обзор в Medical Gas Research, който дискутира двете налични РКП и прави извода, че доказателствата са противоречиви и недостатъчни за препоръка на HBOT като стандарт . През 2016 г. екип от Китай (Xiong и сътр.) провежда подробен Cochrane систематичен преглед с търсене в множество бази данни (вкл. китайски) . Те откриват само 1 отговарящо на строгите критерии РКП – това на Rossignol (2009) с 60 деца (след отпадания) . Кохрейн-анализът заключава, че към датата няма достатъчно доказателства, че HBOT подобрява основните или съпътстващи симптоми на ASD . Качеството на доказателството е оценено като ниско по GRADE, поради малкия общ брой пациенти, широките доверителни интервали и риск от пристрастия . Също така се отбелязва липсата на биологично правдоподобен механизъм, който убедително да свързва HBOT с трайно подобрение на аутистичната симптоматика (въпреки че се споменават хипотезите за оксигенация и възпаление) . Cochrane обзора подчертава, че при отсъствие на доказана ефективност и предвид възможните нежелани ефекти, провеждането на нови РКП на HBOT трябва да се обмисля внимателно .

В следващите години излизат още няколко обзора. Подгурска-Беднарж и Перенц (2021) публикуват обзор на английски, обхващащ литературата от 2015 до 2021 г., включително 10 обзорни статии и 4 оригинални изследвания . Те установяват, че нито един от прегледните трудове не заключава категорична ефективност на HBOT при аутизъм, а половината от интервенционалните проучвания също не подкрепят употребата му . Авторите заключават, че наличните данни не потвърждават значимо повлияване на симптомите от HBOT и на този етап терапията не може да се препоръча рутинно .

С натрупването на няколко допълнителни изследвания през последното десетилетие, става възможен и по-формален мета-анализ. Най-актуалният такъв е публикуван през 2025 г. от Ping Tu и сътр. (Китай) в Progress in Neuropsychopharmacology & Biological Psychiatry. Този мета-анализ включва общо 17 проучвания (както РКП, така и някои квазиекспериментални дизайни) с общ брой 890 деца и юноши с ASD . Обединените резултати показват, че HBOT води до статистически значимо намаляване на тежестта на основните симптоми на аутизма в сравнение с контролните условия – обобщената стандартна средна разлика (SMD) е -0.66 (95% CI: -1.04 до -0.28), което сочи към умерено голям ефект . Наблюдават се и значими подобрения в няколко специфични области на ежедневното функциониране: комуникация (SMD = -0.88), когнитивна осъзнатост/внимание (SMD = -0.93) и поведение (SMD = -0.80) – всички в полза на групите, получавали HBOT . Тези резултати изглеждат обнадеждаващи, тъй като подсказват осезаемо клинично подобрение при децата на HBOT. Авторите обаче проявяват нужната критичност, отбелязвайки, че качеството на включените проучвания е субоптимално и има значима хетерогенност между тях . Много от изследванията са с малки размери на извадката, някои нямат адекватни контролни групи или страдат от риск от пристрастия. В мета-анализа е проведен и GRADE-анализ на увереността в доказателствата, който вероятно е оценил общата достоверност като ниска до умерена (не са цитирани точните стойности в резюмето). Крайните изводи на авторите са предпазливо оптимистични: от една страна, резултатите подчертават възможните ползи от HBOT за овладяване на симптомите и подобряване на ежедневното функциониране при деца с аутизъм . От друга страна, се настоява за провеждането на допълнителни строго дизайнирани, висококачествени РКП, които да потвърдят ефекта и да изработят стандартизирани терапевтични протоколи . Също така се предполага, че бъдещите проучвания следва да идентифицират оптималния профил на пациентите (вероятно тези с изразени физиологични отклонения като хипоперфузия или възпаление), които биха имали най-голяма полза от HBOT .

В подкрепа на изложените резултати, таблица 1 по-долу синтезира ключова информация от основните клинични изследвания и обзорни статии за HBOT при деца с ASD:

Таблица 1: Обобщение на основните клинични изследвания и обзори относно HBOT при деца с ASD. (Съкращения: РКП – рандомизирано контролирано проучване; HBOT – хипербарна кислородна терапия; CGI – Clinical Global Impression, скала за цялостно клинично впечатление; ATEC – Autism Treatment Evaluation Checklist, анкета за оценка на терапията при аутизъм; CARS – Childhood Autism Rating Scale).

Безопасност и нежелани реакции при HBOT

Важно съображение при оценката на всяка нова терапия, особено при деца, е нейният профил на безопасност. Хипербарната кислородна терапия като медицинска процедура има известни рискове, произтичащи главно от повишеното налягане и високата концентрация на кислород. При стандартните индикации HBOT обичайно се понася добре, но могат да възникнат странични ефекти като: баротравма на ухото или синусите (поради промяна в налягането), преходно замайване, клаустрофобия от престоя в камера, кислородна токсичност при прекалено високи дози (рядко – гърчове), и др. В контекста на приложението при деца с аутизъм (където се използват относително леки режими – 1.3–1.5 ATA, често с <100% O2), литературата не съобщава сериозни нежелани събития.

Повечето проучвания изрично отбелязват, че не са наблюдавани значими неблагоприятни ефекти от HBOT . Например, нито едно от двете контролирани изпитвания (2009, 2010) не регистрира сериозни инциденти, свързани с терапията – в единия случай се споменава само, че при 1 дете от HBOT групата астмата се е влошила след 9 сесии, поради което е отпаднало (но това не е сигурно свързано с HBOT) . В другия РКП няма нежелани събития в HBOT групата; в контролната обаче едно дете развива хипонатриемия и гърч, очевидно несвързани с липсата на терапия . В една от сериите от случаи се съобщава за преходен шум в ушите (тинитус) при едно дете, отзвучал в рамките на седмица . Друго проследяване на 882 HBOT сесии при деца с ASD отбелязва няколко леки инцидента: ушен дискомфорт (в 4 случая), ушна инфекция (в 2 случая), а единични деца проявили преходно усилване на хиперактивност, раздразнителност или чувствителност към звуци . Всички те са били временни и управляеми. Кохрейн-анализът (2016) установява статистически по-чести леки баротравми на ушите в HBOT групите спрямо контрола (Peto OR ~4), но всички са били в категория “minor” (лека степен) . Това означава, че при някои деца се е наложило отпушване на ушите или кратко лечение за отит, но не е имало трайни увреждания. Няма данни за възникване на кислородни гърчове или токсичен белодробен ефект при прилаганите режими за аутизъм, тъй като наляганията и продължителността са по-ниски от тези, асоциирани с токсичност.

Психологически, някои деца с ASD може да изпитват тревожност или дискомфорт при затваряне в барокамерата, което да наложи присъствието на родител вътре (практика, позволяваща се при повечето камери). В отделни случаи е наблюдавано временно усилване на някои аутистични симптоми (напр. самостимулиращи движения) непосредствено след сесия, но това обикновено отшумява и не налага прекъсване на терапията .

В заключение, наличната литература сочи, че HBOT е относително безопасна за деца с ASD, когато се прилага в подходящи протоколи. Нежеланите реакции са най-често леки и обратими – главно касаещи ушите и синусите поради промяна в налягането (които могат да се минимизират с добри инструкции за изравняване на налягането). Това благоприятно профилче на безопасност е едно от предимствата, които се изтъкват от привържениците на HBOT: рискът е нисък в сравнение с някои медикаментозни терапии, което оправдава да се проучи потенциалната полза. Все пак, като всяка медицинска процедура, HBOT трябва да се провежда от обучен персонал, да се спазват протоколите за безопасност и пациентите да бъдат адекватно подбирани (напр. HBOT е противопоказана при активен отит или необезопасен пневмоторакс). При правилно спазване на указанията, терапията се понася добре и от малки деца – мнозина дори намират сеансите за спокойни (децата могат да гледат видео или играят с играчка в камерата, ако са спокойни).

Обсъждане

Механизми и обосновка: Съвременните изследвания очертават ASD не като чисто мозъчно разстройство, а като състояние с комплексна патофизиология, обхващаща и системни дисфункции – имунни, метаболитни, съдови. Хипербарната кислородна терапия е интересна именно с това, че може многопосочно да влияе върху организма. Обобщавайки механистичните данни, разгледани по-горе: HBOT подобрява кислородното насищане на мозъчните тъкани и потенциално компенсира установените при аутизма регионални хипоперфузии . Редица проучвания документират обективно подобрение в мозъчния кръвоток и метаболизъм след терапията . Също така, HBOT намалява хроничното възпаление – и периферно, и централно – чрез потискане на провъзпалителните медиатори и стимулиране на противовъзпалителни пътища . Този ефект е особено важен, тъй като множество доказателства сочат, че невровъзпалението и активираната имунна система играят роля в патогенезата на ASD (находки като повишен TNF-α, активирани микроглии, автоимунни феномени) . По отношение на оксидативния стрес – друга честа находка при ASD – HBOT изглежда има модулираща функция, засилвайки антиоксидантните защити на клетките . Това е важно, защото оксидативните увреждания в развиващия се мозък могат да допринасят за невронални разстройства и поведенчески дефицити. Накрая, стимулирането на митохондриалната активност и невротрофичните фактори от HBOT може да подпомогне енергийната обезпеченост на невроните и да улесни пластичните промени в мозъка, нужни за ученето и поведението . Всички тези механизми предоставят биологична правдоподобност за идеята, че HBOT би могла да облекчи някои симптоми на аутизма.

Клинична ефективност – противоречия и интерпретация: Въпреки обещаващите механистични основания, клиничните проучвания на HBOT при ASD досега дават смесени резултати. От една страна, имаме свидетелства за значими подобрения: ранните неконтролирани наблюдения, макар и анекдотични, повдигнаха оптимизъм, а РКП на Rossignol (2009) предостави първата научна подкрепа, че HBOT може да подобри комуникацията и социалната отзивчивост при част от децата . От друга страна, опровержението не закъсня – Granpeesheh (2010) не възпроизведе ефекта и внесе скептицизъм . Резултатите от тези два изпита станаха обект на широко обсъждане в научната общност, като и двете проучвания имат своите силни и слаби страни. В ретроспекция, наученото е, че детайлите на дизайна могат да повлияят изхода: дозировка на HBOT (брой сесии седмично, обща продължителност), характеристики на включените деца (възраст, интелектуално ниво, тежест на симптомите, съпътстващи патологии) и едновременни интервенции (напр. паралелна ABA терапия) са фактори, които може да обуславят дали ще се види ефект или не . Например, възможно е HBOT да дава забележим ефект само когато не се провежда интензивна поведенческа терапия успоредно, тъй като последната сама по себе си води до подобрение и “маскира” каквато и да е допълнителна полза от HBOT .

Систематичните ревюта до 2021 г. накланяха везните по-скоро в посока, че няма убедителни доказателства в полза на HBOT. Консервативни организации като Cochrane подчертаха липсата на ефект и потенциалните рискове . Много клиницисти, следвайки принципите на доказателствената медицина, останаха скептични и предпочетоха да не препоръчват HBOT извън научни изследвания. В същото време, немалко родители самостоятелно пробваха терапията (особено в страни, където е достъпна), съобщавайки субективни подобрения при децата си. Това доведе до известно разделение между анекдотичния ентусиазъм и академичния скептицизъм.

Интересно е, че по-новите научни разработки – включително голямото РКП от 2023 г. и мета-анализът от 2025 г. – отново връщат вниманието към потенциалните ползи на HBOT. Мета-анализът на Tu et al. (2025) е особено влиятелен, защото използва съвременни статистически методи да агрегира наличните данни и показва умерен положителен ефект . Това не може да бъде пренебрегнато. Но авторите правилно акцентират, че хетерогенността между проучванията е голяма – което значи, че ефектът не е универсален: някои проучвания виждат силна полза, други никаква. Как да разберем тази поляризация?

Едно обяснение е, че HBOT може да е ефективна само при определени подгрупи деца с ASD. Аутизмът е изключително разнороден спектър. Възможно е само децата, които имат изразени физиологични отклонения (примерно установена мозъчна хипоперфузия, маркери на възпаление или митохондриални нарушения) да се повлияят осезаемо от HBOT. В подкрепа, Rossignol (2012) и др. предполагат, че бъдещи проучвания следва да селектират такива деца и да измерват физиологични показатели, за да видят кой отговаря на терапията . Ако HBOT “работи” само при подгрупа, то смесването на различни пациенти в общ анализ би размивало ефекта. Това е типичен случай на необходимост от персонализирана медицина – идентифициране на биомаркери, които предсказват отговор към HBOT. За съжаление, досега нито едно проучване не е стратифицирало или подбирало пациенти по такива критерии, така че тази хипотеза остава непроверена.

Друго обяснение е, че дозата и режимът на HBOT имат значение. Различните изследвания използват различни налягания (1.3 срещу 1.5 ATA), различен % кислород (от обогатен въздух 24–28% до 100%), различен брой сесии (20, 40, 80), различна продължителност (2 седмици, 1 месец, няколко месеца). Не е изненадващо, че резултатите варират. В медицината на хипербарната оксигенация повече не винаги значи по-добре – има оптимални граници, в които ползата е максимална и над които ефектът може да се изгуби или да се появят токсичности. Засега за аутизма не знаем оптималния протокол. Някои автори спекулират, че по-интензивният режим (две сесии дневно, 5 дни в седмицата – т.е. 10 сесии седмично), какъвто е бил при Rossignol, може да е нужен за отчетливо повлияване . Granpeesheh прилага 5 сесии седмично – възможно е това да е недостатъчно за да се прояви ефектът, особено на фона на продължила месеци ABA терапия. С други думи, HBOT може да действа като “тласък” за мозъка, който е по-ефективен, ако е концентриран във времето, а не разтеглен. Но отново, това е спекулативно – няма директно сравнение на режими.

Ниво на доказателственост: След вече около петнайсет години на изследвания, къде се намираме по скалата на доказателствата? Имаме 3 РКП (2 малки противоречиви и 1 голям неблисиран) и няколко систематични обзора, от които един мета-анализ. Според общоприетите стандарти, това все още е недостатъчно за да промени клиничната практика. Мета-анализът дава сигнал за ефективност, но предвид включването на не-напълно надеждни проучвания, той не може да премахне всички съмнения. GRADE оценките в Cochrane (2016) и вероятно в Tu et al. (2025) класифицират сигурността на доказателствата като ниска – което означава, че бъдещи изследвания могат значимо да променят заключенията. Следователно, понастоящем HBOT трябва да се счита за експериментална терапия за ASD, с непотвърден ефект. Това се подкрепя и от факта, че нито една голяма педиатрична или неврологична организация не я е включила в гайдлайните за аутизъм до този момент.

Практически и етични аспекти: Въпреки липсата на твърдо доказателство, много семейства предприемат HBOT “на своя глава”, често мотивирани от анекдоти или малки проучвания. Тук изникват няколко въпроса. Първо, HBOT е ресурсоемка – изисква ежедневни посещения в продължение на седмици, което е логистично предизвикателство, особено за деца с ASD. Свързано е и със значителни финансови разходи, тъй като нерядко не се покрива от застрахователи при тази индикация. Второ, ако не се наблюдава ефект, семействата могат да изпитат чувство на разочарование и вина (че са подложили детето на стрес, или че не са “успели” да видят подобрение). Затова е важно родителите да получават реалистична представа за статуса на HBOT: тя не е “чудотворно лечение”, а експериментална опция с несигурен изход. Етичният консенсус е, че HBOT при аутизъм следва да се прилага главно в контекста на клинични изпитвания – където има контрол, измерване на ефекти и принос към научното познание. Ако семейство все пак реши да опита HBOT извън проучване, те трябва да бъдат информирани за липсата на гаранции, за потенциалните рискове (макар и ниски), както и за алтернативните терапии с по-добре установена ефективност (на първо място поведенческите и образователни интервенции).

Противоречия в литературата: Анализирайки публикациите, прави впечатление известна поляризация: част от тях идват от автори, които от години изследват и дори лобират за HBOT (например Rossignol и сътр.), докато други (напр. от независими академични групи) са по-критични. Известен факт е, че Rossignol и някои съавтори имат връзки с организации, промотиращи HBOT (International Hyperbarics Association), което поражда конфликт на интереси . Това не обезценява непременно техните данни, но изисква допълнително потвърждение от независими групи, за да се изключи систематичен bias. В дискурса около HBOT се преплитат и емоции – надеждите на родители, философията на “алтернативната медицина” срещу “строгата наука” и др. Като учени, следва да се абстрахираме от пристрастията и да се опрем на фактите: а те към момента са, че HBOT може да има умерен ефект при някои деца, но това не е доказано извън съмнение.

Нужди от бъдещи изследвания: Обединявайки препоръките от различни автори , може да се формулират следните направления: (1) Провеждане на поне още няколко големи РКП, за предпочитане мултицентрови, двойно-слепи с надеждна sham-контрола (напр. камери с 1.03 ATA налягане и приближен шум, за да се имитира HBOT). Такива проучвания трябва да измерват не само поведенчески изходи, но и обективни биомаркери – мозъчни изображения (fMRI, SPECT), възпалителни маркери, оксидативен статус, за да се валидират механистичните ефекти и да се идентифицират респондери. (2) Изследване на дългосрочния ефект: досегашните изпитания оценяват състоянието непосредствено след терапията или до няколко месеца. Неясно е дали евентуалните подобрения са временни или се задържат в хода на развитие (напр. дали HBOT, приложена в ранна възраст, води до по-добри когнитивни/образователни постижения години по-късно). (3) Оптимизация на протокола: нужни са проучвания, които сравняват различни дози – например 1.3 vs 1.5 ATA, 100% vs 28% O2, 40 vs 80 сесии – за да се установи дали има праг на дозата, над който няма допълнителна полза. (4) Кост-полза анализи: тъй като HBOT е скъпа, важно е да се прецени дали възможните й ползи оправдават разходите в сравнение с други интервенции.

Съпоставка с други интервенции: Интересно е да се разгледа HBOT спрямо други неконвенционални терапии, които родителите опитват за деца с ASD – например диети (безглутенова/казеинова), хранителни добавки (витамини, омега-3), хелатиращи агенти, хомеопатия и др. Много от тях нямат никаква научна подкрепа или са доказано неефективни. HBOT се отличава с това, че има определено биологично действие (за разлика от хомеопатията, например) и някои положителни клинични сигнали. Тоест, ако трябва да степенуваме алтернативните подходи, HBOT би бил сред по-обещаващите, макар и все още не доказани. Също така, сравнението HBOT vs рисперидон в проучването на Ahmad et al. (2023) е уникално – показва, че HBOT има съпоставим или дори по-силен ефект върху основните аутистични симптоми, без фармакологичните странични действия на антипсихотика . Разбира се, рисперидонът е насочен главно към повлияване на раздразнителността, а не на социалните дефицити, така че това сравнение не е напълно директно. Но то подчертава, че ако HBOT ефективно намалява ядрени симптоми (социална комуникация, повторяемо поведение), това би било нещо, което нито едно лекарство досега не е успяло да постигне. Следователно, потенциалният импакт от доказването на HBOT би бил огромен. Това оправдава продължаване на научния интерес въпреки първоначалните разочарования.

Възможни публикационни пристрастия: Трябва да признаем и вероятността за publication bias – т.е. възможно е да има проведени малки проучвания с отрицателен резултат, които не са били публикувани, докато положителните са намерили място в литературата. Това би надценило видимия ефект. Мета-анализаторите обикновено търсят признаци за това чрез funnel plot, но с малко налични РКП е трудно да се прецени. Докато се появят още данни, остава открит въпросът дали наблюдаваният в мета-анализа умерен ефект на HBOT е устойчив или е частично артефакт на отчитащите се само положителни резултати.

Общо заключение от обсъждането: Хипербарната кислородна терапия при деца с аутизъм е сфера, където научните доказателства все още не са се уталожили в консенсус. Тя предлага интригуващ интердисциплинарен подход – вместо да таргетира специфичен рецептор или поведение, тя въздейства системно, подобрявайки средата, в която нервната система функционира (повече кислород, по-малко възпаление и стрес). Това е необичаен парадигмен подход в сравнение с повечето терапии за невроразвитийни разстройства. Ако бъде доказано, че работи, би отворило врата към нов клас интервенции, насочени към биологичните системи, поддържащи мозъчната функция (имунна, метаболитна, съдова). На този етап обаче сме в фазата на научно изследване, а не на клинично приложение. Литературата съдържа както позитивни сигнали, така и предупреждения, че може да става дума за фалшиво позитивни находки. Необходимо е разширяване и задълбочаване на изследванията, преди HBOT да заеме място до останалите утвърдени терапии.

Заключение

Хипербарната кислородна терапия представлява новаторски и патофизиологично обоснован подход към разстройствата от аутистичния спектър, който цели да повлияе системни фактори като мозъчна перфузия, възпаление и клетъчен метаболизъм. Настоящият обзор установи, че механизмите на действие на HBOT – подобряване на оксигенацията на невроните, противовъзпалителен ефект, модулация на оксидативния баланс и митохондриална функция – адресират някои от съпътстващите нарушения, наблюдавани при ASD. Това дава теоретична подкрепа за използването й.

Що се отнася до клиничната ефикасност, данните са разнопосочни. Съществуват отделни проучвания и мета-аналитични обобщения, които показват, че HBOT може да доведе до умерени подобрения в комуникацията, социалната интеракция и поведението при деца с ASD . Особено впечатление правят резултатите от скорошния мета-анализ (2025), които статистически потвърждават благоприятен ефект, както и голямото РКП (2023), което дори отчита превъзходство на HBOT над стандартен медикамент . В същото време обаче, не бива да се игнорира фактът, че редица други изследвания не демонстрират значима разлика спрямо контролата , а систематични обзори до 2021 г. не успяват да потвърдят ползата . Общата доказателствена база все още се оценява като недостатъчна и с ниска степен на сигурност поради ограниченията в размерите и дизайна на наличните проучвания .

По отношение на безопасността, HBOT се оказва относително безрискова интервенция за деца с аутизъм: докладваните нежелани реакции са редки и предимно леки (напр. преходна баротравма на средното ухо, лесно овладяна) . Не са съобщени трайни увреждания или тежки усложнения в проучванията. Това е важен практически плюс, тъй като означава, че при адекватно наблюдение HBOT може да се провежда без значителен риск за пациента.

Синтезирайки изложеното, заключението е, че към днешна дата HBOT не може да се счита за доказано ефективна или стандартна терапия при деца с ASD, но притежава интересен потенциал, който заслужава по-нататъшно проучване. Терапията вероятно няма универсален ефект за всички деца от спектъра, но може да бъде полезна при определени подгрупи или в комбинация с други подходи. Засега прилагането й следва да бъде резервирано основно за рамките на контролирани клинични изпитвания или индивидуални опити при случаи, резистентни на конвенционалните методи – и то след детайлно информиране на родителите за експерименталния характер и несигурните ползи.

Бъдещи перспективи: Необходими са големи, методологично изрядни проучвания, които да потвърдят или отхвърлят ефективността на HBOT при ASD с по-голяма увереност. Такива проучвания биха могли да включват и търсене на биомаркери на отговор, за да се подберат пациентите, които най-много биха спечелили от терапията. Също така е важно да се оцени дълготрайният ефект – дали HBOT носи трайни подобрения в развитието или само преходни промени. Отговорите на тези въпроси ще определят дали хипербарната кислородна терапия ще намери място сред утвърдените интервенции за деца с разстройства от аутистичния спектър, или ще остане като допълнителна опция с нишово приложение. Дотогава медицинската общност трябва да запази балансиран скептицизъм – нито да отхвърля прибързано HBOT (предвид появяващите се положителни данни), нито да я приема безкритично като “лек” за аутизма.

Списък с използвана литература

1. Tu P., Halili X., Zhang S., Yang J., Xiao Y. (2025). The effectiveness of hyperbaric oxygen therapy in children and adolescents with autism spectrum disorders: a systematic review and meta-analysis. Prog Neuropsychopharmacol Biol Psychiatry, 137:111257 .
2. Xiong T., Chen H., Luo R., Mu D. (2016). Hyperbaric oxygen therapy for people with autism spectrum disorder (ASD). Cochrane Database Syst Rev, 10:CD010922 .
3. Podgórska-Bednarz J., Perenc L. (2021). Hyperbaric Oxygen Therapy for Children and Youth with Autism Spectrum Disorder: A Review. Brain Sci, 11(7):916 .
4. Rossignol D.A., Bradstreet J.J., et al. (2012). Hyperbaric oxygen treatment in autism spectrum disorders. Med Gas Res, 2:16 .
5. Rossignol D.A., Rossignol L.W., Smith S., et al. (2009). Hyperbaric treatment for children with autism: a multicenter, randomized, double-blind, controlled trial. BMC Pediatr, 9:21 .
6. Granpeesheh D., Tarbox J., Dixon D.R., et al. (2010). Randomized trial of hyperbaric oxygen therapy for children with autism. Res Autism Spectr Disord, 4(2):268-275 .
7. Ahmad H.M., Abdel-Aleem A.K., Khaled K.A., et al. (2023). Therapeutic Impacts of Hyperbaric Oxygen Therapy and Risperidone on Children with Autism: A Clinical Trial. Basic Clin Neurosci, 14(4):501-510 .
8. Khorassani Y.M., Moghimi A., Khakzad M.R., et al. (2024). Effects of hyperbaric oxygen therapy on autistic behaviors and GRIN2B gene expression in valproic acid-exposed rats. Front Neurosci, 18:1385189 .
9. Ghanizadeh A. (2012). Hyperbaric oxygen therapy for treatment of children and youth with autism spectrum disorders: an evidence-based systematic review. Med Gas Res, 2(1):13 .

Автор

Красен Парушев, 

Специалист по хипербарна и морска медицина. Основател и ръководител на първия частен хипербарен център в Бургас и един от първите в България  – „Барокамери Парушев“, Бургас. Автор на „Практическо ръководство по хипербарна медицина“ (в три тома), както и на множество публикации, свързани с прилагането на хипербарната кислородна терапия в клиничната практика.

Има над 28 години опит във водолазната дейност, инструктор към IDA Germany и CMAS, и дългогодишна практика в лечението на пациенти и водолази с различни състояния.

В клиничната му дейност е натрупан обширен опит с повече от 300 деца с разстройства от аутистичния спектър, лекувани с HBOT и проследени с пълна документация, оценки (ATEC) и клинични резултати.

Афилиация:

Хипербарен център „Барокамери Парушев“

Бургас, България

E-mail за кореспонденция: [email protected]