Съвместни разкопки на френски и български археолози ще започнат още този сезон на остров "Свети Кирик" край Созопол, разкри пред столични медии шефът на НИМ Божидар Димитров.
Освен съвместни археологически разкопки споразумението предвижда обмен на изложби и обучение на наши специалисти в най-посещавания музей на света.
Като шеф на българската работна група по споразумението проф. Димитров се срещна в Париж с експерти от френското министерство на външните работи. Още от 1945 година в това министерство има комисия, която отговаря за всички разкопки с участие на френски археолози извън границите на страната.
Франция е участвала в 160 разкопки в 60 държави по света само през изминалата година. В началото на срещата французите скромно обявили: “Ние не сме толкова богати, колкото изглеждаме”, на което проф. Димитров отвърнал с достойнство: “Ние, българите, пък не сме толкова бедни, колкото изглеждаме!”
Френският бюджет за разкопки извън граница за миналата година е бил 2,5 милиона евро, разкри проф. Димитров и добави, че разделен на броя на обектите се получава по 150 000 евро на разкопка - нещо, което дори българските им колеги могат да си позволят. “Нека вложим тези средства заедно и да работим”, казал г-н Димитров и предложението било прието.
Френските експерти проявили интерес към няколко потенциални места за разкопки. Първото е остров Свети Кирик край Созопол. То не е избрано случайно: още през 1904 г. френският консул в Пловдив Дегран е бил натоварен с мисия на Френския институт за археологически разкопки в Созопол и околностите му. Резултатите от тези разкопки са публикувани от археолога Жорж Сьор в основното научно списание на Франция в тази област
“Ревю археоложик” през 1924 г. Както се вижда от приложените карти и описания, консул Дегран е разкопавал основно остров Свети Кирик, тъй като тогава се предполагало, а и сега, че там е Акрополът на античния град Аполония-Понтика. Той също разкопавал и надгробни могили в местностите Колокита, Мапите, Мелничния хълм, Св. Марина и св. Илия. Тогава са открити антични вази от родоско-йонийски тип VII-VI в.пр.Хр. и античен тип V-IV в.пр.Хр. Изровен е още и позлатен венец на тракийски владетел и изящен бюст от варовик на аполонижена от III в.пр.Хр.
Разкопките на острова са подновени от български археолози преди две години. Досега там са разкрити два антични храма и една средновековна църква. На скица от френския археолог Дегран, с която разполага НИМ, е отбелязана още една църква и основи на 4-стенна сграда, които днес са затрупани с пръст и обрасли с гъсти храсти. Именно там ще насочат усилията си френските археолози и българските им колеги, разказа професор Димитров.
Друг обект, към който французите проявили интерес, била Боянската църква и по-точно нейните околности. Г-н Божидар Димитров старателно обяснил на експертите от френското външно министерство, че този район не е от първостепенно археологическо значение и едва ли разкопки там биха довели до изненадващи открития. Французите разполагали с доклад, че в село Бояна се извършва мащабно строителство, което нарушавало пасторалната обстановка около обекта. Проф. Димитров потвърдил, че това, за съжаление, е така и си послужил с образно сравнение, с което да обясни на чужденците обстановката: “За София предградието Бояна е това, което е Бевърли Хилс за Лос Анджелис”, разяснил той.
Островът
Остров Свети Кирик се намира на 250 м северозападно от Созопол. Голям е около 82 декара е и единственият остров по Българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом. Съоръжението е изградено през 1927 г. и същевременно оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време.
През 1925 г. на острова започва строителството на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Ето защо доскоро островът беше забранена военна територия. Това се оказва златен шанс за археолозите, защото находките са останали непокътнати при строгата охрана на региона.
