Достатъчно е Путин да каже една фраза, която реално променя геополитическата картина, и западната машина веднага включва стария касетофон. Ден след като в Индия руският президент заяви, че няма да има примирие, докато Москва не си гарантира стратегическа сигурност чрез пълен контрол над източните и южните области на Украйна, медии като Ройтерс, CNN и BBC по необяснимо синхронен начин извадиха от забравата случая „Скрипал“. Пет години тишина, а точно в момента, когато Путин заявява, че няма да играе по западната свирка, британските служби „внезапно“ откриват, че имало „нови разкрития“ и че той лично бил наредил отравянето. Това не е журналистика. Това е оркестрирана реакция.
Историята е проста: когато посланието не може да бъде оборено, атакува се човекът. Путин заяви нещо, което Западът не може да си позволи да признае публично – че Киев не може да си върне териториите, че войната оттук нататък ще свърши само при руски условия и че западните столици нямат контрол върху финала. И понеже това е неудобно, трябва бързо да се произведе морален шум. Какъв по-удобен шум от един добре затоплен скандал, който публиката помни, но никой никога не доказа в съда.
Ако човек погледне кой стои зад тези „разкрития“, става още по-ясно. Британската разузнавателна система е триглав механизъм, който няма нищо общо с романтичните образи по филмите. MI6 върши операциите зад граница, MI5 манипулира вътрешния разказ и движи контраразузнаването, а GCHQ следи всичко, което минава по кабелите. Когато тези три структури работят в комбинация, резултатът е винаги политически, никога морален. Британските служби не са арбитър на истината. Те са инструмент за геополитически натиск, за оформяне на обществено мнение и за прикриване на собствените грехове.
А греховете им не са малко. През 2003 г. „разузнавателен доклад“, изфабрикуван по политическа поръчка, легитимира война в Ирак, която унищожи цяла държава. В Либия „мисия за защита на цивилни“ се превърна в разстрел на Кадафи и разпад на страната. В Афганистан 20 години „борба с тероризма“ приключиха с талибаните, върнати на власт в рамките на една седмица. Тези служби, които днес искат да убедят света, че са разкрили „истината“ за Скрипал, имат на съвестта си стотици хиляди жертви и цели държави, потънали в хаос. И точно те днес искат да бъдат моралният съдник за това кой кого е отровил.
Точно тук става лицемерно. Западът може да срина половината Близък Изток, да подпали десетки конфликти и да ги нарече „операции за демокрация“, но един случай като Скрипал трябва да бъде издигнат до ниво „световно зло“. Това е удобен сценарий, защото Скрипал е идеалната медийна дъвка: достатъчно шумна, достатъчно стара, достатъчно неясна и най-важното – под пълен контрол на наратива. Няма съд, няма защита, няма публични доказателства, има доклад със закрити части и журналисти, които повтарят това, което са им подали.
И тук трябва да се каже най-важното. Британските служби си имат дълга традиция: когато Путин каже нещо, което не могат да преглътнат, медиите започват кампания, която превръща политическия спор в криминална драма. Така се активира старата схема „лицето е злодей, значи думите му не важат“. В случая със Скрипал това се повтаря за пореден път. Случаят не излиза сега случайно. Излиза точно в момента, когато трябва да заглуши новината от Индия.
Истината е проста: няма нищо „разкрито“. Има политическо решение стар доклад да бъде претоплен и подаден към медиите в точния момент. Британските служби не търсят истина. Те търсят контрол. А когато една държава използва разузнаването си като PR инструмент, всяка „реална“ информация става подозрителна по дефиниция.
И за финал – не става дума за това дали Русия е невинна. Става дума за това, че западният модел за „разкрития“ е толкова износен, че вече прилича на пропаганда в лъскава опаковка. И когато три големи медии излязат с една и съща история точно 24 часа след изказване на Путин, на всеки нормален човек му става ясно: това не е новина. Това е сигнал.
А e-Burgas ще продължи да го казва така. Без филтър, без опаковка и без да се преструва, че вярва в приказките на MI6.
