Френският президент Еманюел Макрон обяви, че Европейският съюз може да наложи мита на китайски стоки, ако Пекин не предприеме действия за ограничаване на огромния търговски дефицит на Европа. Думите бяха изречени в интервю за френското издание Les Echos и моментално обиколиха европейските медии. Формулировката е остра, тонът е заплашителен, но зад политическата поза стои една далеч по-сложна и неудобна истина.
Европа има сериозен проблем с Китай, но това не е просто дефицит в таблиците. Това е структурна зависимост. ЕС внася от Китай всичко – от електроника и индустриални компоненти до фармацевтични суровини и медицинско оборудване. Същевременно достъпът на европейски компании до китайския пазар остава силно ограничен, а китайската държава щедро субсидира собствения си износ. Резултатът е търговски излишък в полза на Пекин от над 400 милиарда евро годишно.
На този фон заплахите звучат добре за вътрешнополитическа употреба, но реалната власт за подобни действия не е в ръцете на Макрон. Търговската политика на ЕС се решава от Европейската комисия, а там доминира прагматизмът. Германия, която е индустриалният мотор на Съюза, е силно обвързана с Китай и няма интерес от ескалация. Италия и Испания са предпазливи. Източна Европа, включително България, просто ще плаща цената.
В действителност ЕС вече действа, но тихо и селективно. Антидъмпингови разследвания, мита върху китайски електромобили, регулаторен натиск под формата на „зелени изисквания“ и стандарти. Това не е търговска война, а внимателно балансиране между политически натиск и икономическо оцеляване. Масови мита срещу Китай биха означавали рязко поскъпване на стоки, срив във веригите за доставки и нов инфлационен натиск. Европа просто не е готова за това.
Затова истинското послание на Макрон не е „ще ви накажем“, а „дайте ни отстъпки“. Отворете пазара си. Ограничете субсидиите. Спрете да заливаш Европа с евтина продукция, която убива местната индустрия. Китай може да приеме част от тези искания или да ги игнорира. Историята досега показва, че Пекин рядко отстъпва под натиск и още по-рядко го прави публично.
За България този спор не носи нищо позитивно. По-скъпи суровини, по-скъпа техника, по-скъпи лекарства и удари по малкия и средния бизнес, зависим от китайски внос. Няма стратегически дивидент, няма защитен механизъм. Само поредна европейска криза, в която решенията се вземат другаде, а сметката идва тук.
Изводът е ясен. Изказването на Макрон е реално, проблемът е реален, но възможностите на Европа са ограничени. Големи думи, внимателни действия и още по-внимателно отстъпление, когато стане ясно кой всъщност държи икономическия лост. Макрон говори. Комисията калкулира. Китай наблюдава и решава.
