Новата Национална стратегия за сигурност на САЩ разглежда Европа не като временен проблем, а като цивилизация в структурна криза. Документът, публикуван официално от Белия дом, излиза извън обичайната дипломатическа реторика и прави оценка, която рядко се формулира толкова директно: икономическите трудности на Европа са вторични спрямо далеч по-дълбокия проблем – загубата на цивилизационна устойчивост и способност за самовъзпроизвеждане .
В самата стратегия се посочва, че при запазване на настоящите тенденции континентът може да стане „неузнаваем в рамките на 20 години или по-малко“, като терминът „civilizational erasure“ се използва в официален, не публицистичен контекст. Това е първият път, в който подобна формулировка влиза в базов документ на американската национална сигурност .
Критиката към европейския елит
В анализа за Европа американската администрация насочва критиката си не към обществата, а към начина на управление. В документа се говори за дейността на Европейския съюз и други наднационални структури, които според Вашингтон подкопават демократичната отчетност, свободата на словото и националния суверенитет. Тези процеси, комбинирани с миграционни политики без ясно обществено съгласие, водят до вътрешно напрежение и ерозия на социалната кохезия .
Reuters подчертава, че тонът на документа е необичайно остър и предизвиква сериозно безпокойство сред европейските столици, тъй като поставя под съмнение дългосрочната надеждност на някои държави като съюзници на САЩ .
Демографията като индикатор за цивилизация
Един от ключовите изводи в стратегията е връзката между демографския срив и загубата на културно самочувствие. Според администрацията на САЩ ниската раждаемост не е просто социален феномен, а симптом на дълбока идентичностна криза. Документът разглежда този проблем като стратегически, а не като въпрос на социална политика .
Русия, Украйна и европейската несигурност
По отношение на войната в Украйна стратегията ясно заявява, че основен интерес на САЩ е бързо прекратяване на военните действия с цел стабилизиране на европейските икономики и възстановяване на стратегическата стабилност с Русия. В документа се посочва, че част от европейските правителства имат „нереалистични очаквания“ за конфликта, които затрудняват мирния процес и задълбочават вътрешната нестабилност .
Същевременно анализът отбелязва, че в конвенционален и икономически план европейските държави разполагат с ресурси, които често надхвърлят тези на Русия, но липсата на стратегическо самочувствие превръща Москва в екзистенциална заплаха в общественото възприятие .
НАТО и край на „автоматичната защита“
Стратегията ясно заявява, че времената, в които САЩ поддържаха глобалния ред почти еднолично, са приключили. Европа е призована да поеме основна отговорност за собствената си сигурност. Документът поставя под въпрос и логиката на постоянното разширяване на НАТО, като предупреждава за бъдещи демографски промени в някои страни членки, които могат да променят отношението им към самия алианс .
Енергетика и отказ от „зелената догма“
В енергийната част стратегията отхвърля политиките за „нулеви емисии“, като ги определя като икономически и стратегически вредни за Европа. Според анализа именно тези политики са допринесли за високите цени на енергията и за отслабването на индустриалната база на континента. САЩ заявяват намерение да разширят енергийния си износ като инструмент за укрепване на съюзите и ограничаване влиянието на геополитическите противници .
Китай – реалният стратегически хоризонт
Въпреки фокуса върху Европа, стратегията не оставя съмнение, че основният дългосрочен приоритет на САЩ остава Китай и Индо-Тихоокеанският регион. Европа е определена като стратегически и културно жизненоважна, но вече не като център на глобалната политика, а като партньор, който трябва да възстанови собствената си устойчивост, за да остане релевантен .
Извод
Документът на Белия дом не е атака срещу Европа, а предупреждение. Америка ясно заявява, че иска силен и стабилен европейски съюзник, но няма да компенсира безкрайно вътрешните му слабости. Основното послание е, че бъдещето на Европа зависи не от външни врагове, а от способността ѝ да възстанови собственото си цивилизационно самочувствие и стратегическа яснота .
