Случаят с танкера Kairos надхвърля рамката на пореден инцидент в Черно море и влиза в зона, която международното право разглежда изключително строго. Говорим за цивилен търговски кораб, собственост на китайска компания, поразен с военни средства далеч от активната бойна зона под аргумента, че бил част от т.нар. „руски сенчест флот“. Това твърдение може да звучи удобно политически, но правно е изключително крехко.
В международното морско право не съществува понятието „сенчест флот“ като легитимна категория за военна цел. Това е санкционен и политически термин, използван от отделни държави и коалиции за обозначаване на търговски кораби, които заобикалят ограничителни режими. Санкциите обаче не създават автоматично право на военна сила. Те се прилагат чрез контрол, задържане, отказ от достъп до пристанища и финансови механизми, но не чрез обстрел.
Фактът, че Kairos е китайска собственост, е ключов. Китай не е страна във войната. Атака срещу негов цивилен търговски актив представлява риск от нарушаване на принципа за защита на неутралните държави, заложен както в международното хуманитарно право, така и в Конвенцията на ООН по морско право. Националността на екипажа, флагът или търговският маршрут не променят този принцип.
Отсъствието на офицерски състав на борда, колкото и сериозно да е от гледна точка на безопасността на корабоплаването, не представлява основание за въоръжена атака. Международното право ясно прави разлика между административни и технически нарушения и военни цели. Кораб без капитан може да бъде спрян, ескортиран или задържан от компетентни органи. Не може да бъде поразен с дрон или ракета.
Мястото на атаката е още един критичен елемент. Ако ударът е нанесен извън обявена зона на военни действия и извън режим на законна морска блокада, тогава се засяга фундаменталният принцип на свободата на корабоплаване. Това е едно от най-старите и най-строго защитени правила в морското право, именно защото засяга сигурността на всички крайбрежни и търговски държави.
Комбинацията от тези фактори води до неудобен правен извод. Ударът по Kairos трудно може да бъде защитен като законен военен акт. По-скоро попада в категорията на несъразмерно използване на сила срещу цивилен обект, с потенциални последствия за трети държави. България вече усеща тези последствия под формата на реален екологичен риск по своето крайбрежие.
Международното право не се интересува само от първоначалния акт, а и от неговите последици. Ако корабът се разбие и причини разлив, въпросът за отговорността няма да изчезне с оправданието „военна операция“. Екологичната вреда в териториалните води на трета държава отваря възможност за международни искове, разследвания и дипломатически конфликти.
Казано директно – политическият етикет „сенчест флот“ не отменя нормите на правото. Цивилен кораб остава цивилен кораб. Неутралната собственост остава неутрална. А морето не признава пропагандни формулировки.
Ако Kairos се окаже катализатор на екологична катастрофа край българския бряг, това няма да бъде просто инцидент, а прецедент, който поставя под въпрос начина, по който се водят т.нар. „хибридни“ военни действия в Черно море. И този прецедент няма да бъде подминат лесно.
