Историята с танкер KAIROS край Ахтопол не е нито изненада, нито изолиран инцидент. Това е третата глава в поредица от събития, които последователно срутват имиджа на България като морска държава. И когато една държава натрупа лоша репутация на море, съседите ѝ започват да се държат с нея като със зона без авторитет. Това виждаме днес – Турция просто прехвърли опасен кораб в нашите води, защото беше сигурна, че ще го преглътнем.
Първият удар по репутацията ни дойде със случая BADR. Либийски държавен танкер, задържан в Бургас заради търговски спор, години наред висеше в правен вакуум. През декември 2018 г. частна охрана, придружена от български служители, се качи на кораба посред нощ, свали либийския екипаж и извлече танкера под нов флаг. Либия внесе протест в Международната морска организация. Международната преса използва изрази, които звучат като от пиратски роман, но бяха съвсем реални: „state-sponsored piracy“. За пръв път името „България“ влезе в глобалните морски новини като държава, която не действа по международните стандарти, а по местни импровизации.
Вторият сериозен инцидент е съвсем пресен – VIVA 962, октомври 2025 г. Малък танкер, построен през 1993 г., по предназначение за растителни масла, се появи край нос Емине без AIS, без светлини, без предварително уведомление и с напълно хаотично поведение. При първоначален контакт беше заявено, че идва „за ремонт“ в Бургас. Проверка показа, че в Бургас нито един агент или ремонтен док не го очаква. На борда имаше само двама украински моряци, капитан и механик, а почти всички корабни документи бяха изтекли – сертификати, регистрация, застраховки. Международният термин за такъв съд е „ghost ship“. Българските институции реагираха с поредица от противоречиви действия – задържане, пускане, ново задържане – без ясно обяснение и без единна позиция. Отново в морските анализи България беше описана като държава, която „не може да управлява дори елементарен рисков кораб“.
Така стигаме до третата криза – KAIROS. 275-метров танкер, под флага на Гамбия, собственост на китайска компания, използван в т.нар. руски „сенчест флот“. На 28 ноември беше ударен от украински морски дронове в турската икономическа зона. Турските служби овладяха пожара и стабилизираха корпуса. Планът уж беше да го заведат в Тузла. Буксирът Timur Bey го взе на проводка, но след това направи рязка промяна на курса към северозапад и го насочи директно към България. В момента, в който навлезе в нашите териториални води, проводката беше прекъсната. AIS бе изключен. Влекачът се прибра в Инеада. KAIROS остана на няколкостотин метра от Ахтопол – без енергия, без навигационни системи, на котва пред нашия бряг.
Това не е техническа неизправност, не е метеорологична случайност, не е човешка грешка. Това е политическо решение. Турция оцени, че България е най-слабото звено. Че при нас може да изтегли санкциониран, повреден и потенциално опасен танкер и да го остави да стане наш проблем. И няма да последва нито нота, нито искане за компенсация, нито дипломатически скандал.
Така се държиш с държава, която не се е доказала като морска сила.
Случаят BADR ни лепна етикета „пиратска държава“.
Случаят VIVA 962 показа административен хаос.
Случаят KAIROS просто демонстрира резултата: другите държави вече ни третират като страна, която може да бъде натоварена с чуждите опасни кораби, защото няма да се защити.
Това е истината. И ако България не реагира твърдо, професионално и юридически издържано, следващият кораб няма да стои на пет кабела от брега, а може да се разбие в него. Не заради географията, а заради репутацията.
