Една година оправях лицензи и се разправях с кредитори, имам идея за турнири по плажно ръгби
В момента в Бургас се провежда държавното първенство по ръгби 7, което е и първото тук от такъв ранг. Депутатът от БСП и президент на Българската федерация по ръгби Атанас Зафиров разкри какво е нивото на атрактивния спорт у нас и какво бъдеще му предстои.
Г-н Зафиров разкажете повече за турнира в Бургас?
За първи път в Бургас се провежда турнир от такъв ранг. Това е държавно първенство по ръгби 7 за мъже. Участват 8-те най-добри отбора в страната и трае един ден. Хубавото е, че това ще бъде генерална репетиция за кандидатурата, която предстои да представим Бургас на конгреса в Лондон следващия месец, за домакин европейското първенство. Така че при всички положения това е полезна инициатива днес, още по-малко че в момента в града ни се намира елитът на българското ръгби и гръбнака на националния отбор. След по-малко малко от 10 дни националите заминават на европейско в Загреб и това е последна репетиция.
Какви други приоритети следвате като президент на федерацията по ръгби?
Първо искам да кажа, че заварих едно много тежко наследство в БФ ръгби. За съжаление през последните години не само не е работено за развитието на спорта, но смея да кажа, и че всичко това, което е било постигано с много усилия и труд през годините, беше похарчено с лека ръка. Ние започнахме от нулата и първите ми усилия бяха насочени към стабилизиране на федерацията и спасяване на лиценза. Радостен съм, че това вече е факт, както и за това че изпълнихме цялостно международния календар, не сме отказали нито едно участие.
Другата радостна новина е, че преди около месец, бяхме приети за редовен член на БОК (Български олимпийско комитет), знаете от следващата Олимпиада в Бразилия ръгбито вече е олимпийски спорт. Именно ръгби 7 е и дисциплината, която днес се играе в Бургас. Това е по-лесния за практикуване вид ръгби, така че и усилията ни ще бъдат насочени в тази посока. Естествено, и класическият вариант ръгби 15, трябва да бъде развиван и да възвръщаме позициите, които загубихме. Но най-важния приоритет пред федерацията е популяризиране на спорта и в тази насока мога да кажа, че обществото започна да се говори за ръгби. Преди всичко останало, трябва да вкараме спорта в училищата, т.е. да се започва от най-малките и да се въри нагоре до националните отбори. В момента тази пирамида е обърната – поддържаме стабилни национали, но за съжаление базата ни откъм подрастващи е много малка и стеснена. Това е основният ни приоритет – да разширим географията на спорта и да създадем по-голям брой клубове.
Как стои въпросът с базите?
Безспорно това е най-големият проблем. Нашият спорт няма собствена база и терени. Виждате че ползваме футболните игрища, хубавото е, че те изцяло припокриват параметрите на ръгбито. При всички положения ще се стремим към изграждане на собствена база. Имам доброто и голямото желание някога да видим и национален ръгби стадион, по подобие на този, който видях в Румъния. Той е великолепно спортно съоръжение. В момента имаме няколко терена, пригодени само за ръгби, и на тях играят само националните ни отбори. Това са терените в Габрово, Перник, ползваме и чудесната база на НСА, но пак казвам – наричам ги терени с всичките условности на това понятие, тъй като се ползват и по съвместителство и не отговарят на високите изисквания. В България сме свидетели на един парадокс – ръгбито в световен мащаб, е най-популярен спорт след футбола. Световното първенство по ръгби е третото най-гледано след олимпийските игри и световното по футбол. В момента спортът се превръща в една мощна световна индустрия не само за развлечение, но и за генериране на средства. В същото време у нас ръгбито върви надолу, което означава, че наистина нещо е сбъркано през годините.
От колко време оглавявате федерацията?
От 1 година съм президент , но за съжаление за тази една година, аз бях концентриран основно във възстановяването на лиценза, разправии с кредитори, търсене на спешно финансиране за да спасим международния календар, оздравяване на клубовете. Мисля, че тези неща са факт и следващата година можем да обърнем поглед и към по-стратегическото развитие на спорта.
Колко са отборите у нас, всеки град ли има клуб като във футбола?
Не, за съжаление географията на ръгбито е концентрирана основно около столицата по простата причина, че там се играят основните мероприятия, а това е свързано с пътувания. Затова е по-подходящо да са близо до столицата. Това са Берковица, Годеч, Ихтиман, малките градчета около София, а големите центрове, които развиват ръгби са Перник, Габрово, Варна, сега амбицията ми е и Бургас да бъде сред тях.
Къде е сега Бургас в това отношение?
В Бургас има клуб – „Ботев”, който за съжаление не е от водещите в страната. Сега предстои регистрацията на ръгби клуб „Нефтохимик”. Неговата формация взе участие в първенството за юноши и се представи сравнително добре. Надявам се днес нашите момчета и тук да покажат добър резултат. Бургас е изключително подходящ за ръгби център, тъй като има съчетания от море, добри терени и условия за привличане на чужди отбори, които могат тук да тренират и да правим турнири. Тук има и едно друго голямо предимство – плажът. Това е една сравнително нова, но съвсем не разработена ниша в напия спорт. Говоря за плажното ръгби, което е изключително атрактивно и добре развито. Имам амбиция да направим една верига от Северното до Южното Черноморие и искрено се надявам Бургас да бъде естествен център и на тази инициатива.
Кога да очакваме това?
Надявам се още това лято да направим някои друг турнир, и между другото, това сме го правили вече преди десетина години, когато бях президент на ръгби клуб„Бургас”. Тогава в продължение на три години правихме плажно ръгби и то беше изключително атрактивно, но пак заради липса на средства бяхме принудени да спрем. Сега се надявам, когато облечем с форма тази идея, не просто да бъдат някакви инцидентни турнири, а да са под формата на вериги и да кандидатстваме съответно за финансиране от международната федерация, както и да привлечем по-големи отбори.
В момента в Бургас се провежда държавното първенство по ръгби 7, което е и първото тук от такъв ранг. Депутатът от БСП и президент на Българската федерация по ръгби Атанас Зафиров разкри какво е нивото на атрактивния спорт у нас и какво бъдеще му предстои.
Г-н Зафиров разкажете повече за турнира в Бургас?
За първи път в Бургас се провежда турнир от такъв ранг. Това е държавно първенство по ръгби 7 за мъже. Участват 8-те най-добри отбора в страната и трае един ден. Хубавото е, че това ще бъде генерална репетиция за кандидатурата, която предстои да представим Бургас на конгреса в Лондон следващия месец, за домакин европейското първенство. Така че при всички положения това е полезна инициатива днес, още по-малко че в момента в града ни се намира елитът на българското ръгби и гръбнака на националния отбор. След по-малко малко от 10 дни националите заминават на европейско в Загреб и това е последна репетиция.
Какви други приоритети следвате като президент на федерацията по ръгби?
Първо искам да кажа, че заварих едно много тежко наследство в БФ ръгби. За съжаление през последните години не само не е работено за развитието на спорта, но смея да кажа, и че всичко това, което е било постигано с много усилия и труд през годините, беше похарчено с лека ръка. Ние започнахме от нулата и първите ми усилия бяха насочени към стабилизиране на федерацията и спасяване на лиценза. Радостен съм, че това вече е факт, както и за това че изпълнихме цялостно международния календар, не сме отказали нито едно участие.
Другата радостна новина е, че преди около месец, бяхме приети за редовен член на БОК (Български олимпийско комитет), знаете от следващата Олимпиада в Бразилия ръгбито вече е олимпийски спорт. Именно ръгби 7 е и дисциплината, която днес се играе в Бургас. Това е по-лесния за практикуване вид ръгби, така че и усилията ни ще бъдат насочени в тази посока. Естествено, и класическият вариант ръгби 15, трябва да бъде развиван и да възвръщаме позициите, които загубихме. Но най-важния приоритет пред федерацията е популяризиране на спорта и в тази насока мога да кажа, че обществото започна да се говори за ръгби. Преди всичко останало, трябва да вкараме спорта в училищата, т.е. да се започва от най-малките и да се въри нагоре до националните отбори. В момента тази пирамида е обърната – поддържаме стабилни национали, но за съжаление базата ни откъм подрастващи е много малка и стеснена. Това е основният ни приоритет – да разширим географията на спорта и да създадем по-голям брой клубове.
Как стои въпросът с базите?
Безспорно това е най-големият проблем. Нашият спорт няма собствена база и терени. Виждате че ползваме футболните игрища, хубавото е, че те изцяло припокриват параметрите на ръгбито. При всички положения ще се стремим към изграждане на собствена база. Имам доброто и голямото желание някога да видим и национален ръгби стадион, по подобие на този, който видях в Румъния. Той е великолепно спортно съоръжение. В момента имаме няколко терена, пригодени само за ръгби, и на тях играят само националните ни отбори. Това са терените в Габрово, Перник, ползваме и чудесната база на НСА, но пак казвам – наричам ги терени с всичките условности на това понятие, тъй като се ползват и по съвместителство и не отговарят на високите изисквания. В България сме свидетели на един парадокс – ръгбито в световен мащаб, е най-популярен спорт след футбола. Световното първенство по ръгби е третото най-гледано след олимпийските игри и световното по футбол. В момента спортът се превръща в една мощна световна индустрия не само за развлечение, но и за генериране на средства. В същото време у нас ръгбито върви надолу, което означава, че наистина нещо е сбъркано през годините.
От колко време оглавявате федерацията?
От 1 година съм президент , но за съжаление за тази една година, аз бях концентриран основно във възстановяването на лиценза, разправии с кредитори, търсене на спешно финансиране за да спасим международния календар, оздравяване на клубовете. Мисля, че тези неща са факт и следващата година можем да обърнем поглед и към по-стратегическото развитие на спорта.
Колко са отборите у нас, всеки град ли има клуб като във футбола?
Не, за съжаление географията на ръгбито е концентрирана основно около столицата по простата причина, че там се играят основните мероприятия, а това е свързано с пътувания. Затова е по-подходящо да са близо до столицата. Това са Берковица, Годеч, Ихтиман, малките градчета около София, а големите центрове, които развиват ръгби са Перник, Габрово, Варна, сега амбицията ми е и Бургас да бъде сред тях.
Къде е сега Бургас в това отношение?
В Бургас има клуб – „Ботев”, който за съжаление не е от водещите в страната. Сега предстои регистрацията на ръгби клуб „Нефтохимик”. Неговата формация взе участие в първенството за юноши и се представи сравнително добре. Надявам се днес нашите момчета и тук да покажат добър резултат. Бургас е изключително подходящ за ръгби център, тъй като има съчетания от море, добри терени и условия за привличане на чужди отбори, които могат тук да тренират и да правим турнири. Тук има и едно друго голямо предимство – плажът. Това е една сравнително нова, но съвсем не разработена ниша в напия спорт. Говоря за плажното ръгби, което е изключително атрактивно и добре развито. Имам амбиция да направим една верига от Северното до Южното Черноморие и искрено се надявам Бургас да бъде естествен център и на тази инициатива.
Кога да очакваме това?
Надявам се още това лято да направим някои друг турнир, и между другото, това сме го правили вече преди десетина години, когато бях президент на ръгби клуб„Бургас”. Тогава в продължение на три години правихме плажно ръгби и то беше изключително атрактивно, но пак заради липса на средства бяхме принудени да спрем. Сега се надявам, когато облечем с форма тази идея, не просто да бъдат някакви инцидентни турнири, а да са под формата на вериги и да кандидатстваме съответно за финансиране от международната федерация, както и да привлечем по-големи отбори. 
