Българинът през 2025 г.: Държавата взема 42% от заплатата му. През 2027 г. – почти половината. И това е само началото.
Докато правителството се чуди откъде да пълни бездънната каца на пенсионната система, единственото сигурно е, че ножът е опрял до кокала – нашия. Вече дори не го крият. Общата осигурителна тежест върху труда през 2025 г. е 42% върху брутната заплата. През 2026 г. ще стане 44%. А през 2027 г. – 46%. Само че историята има продължение, което звучи още по-брутално.
Според официалния Актюерски доклад на НОИ, не някакъв „алармист“, истинската необходима вноска само за пенсия е… 37,5%. Не за всичко – само за пенсия. Днес реалната е 16,3%. Разликата? Цели 21 процентни пункта пропаст. И тази пропаст я запълваме всички ние чрез трансфери от бюджета, инфлация и задушаващи данъци.
Нека го кажем ясно:
Ако държавата реши „честно“ да си финансира пенсиите само от осигуровки, общата осигурителна тежест трябва да скочи до 45,5%. И после върху това да платим 10% данък. Сборът минава 55%. Половината доход – изяден. Това не е пенсионна система. Това е фискална версия на черна дупка.
И ако някой в Министерството на финансите си мисли, че изходът е „да вдигнем осигуровките малко“, нека си припомни 90-те: висока данъчна тежест, сива икономика с размерите на държава, нулеви инвестиции, стагнация, масова безработица. Да, натам отново вървим.
НОИ го казва в прав текст – проблемът не е, че вноските са ниски. Проблемът е, че системата е прекалено щедра.
Три ключови изречения от доклада, които трябва да ви изправят косата:
– „Щедростта на системата е нараснала несъответно на демографските реалности.“
В превод: пенсиите се увеличават политически, без връзка с реално събраните пари.
– „Динамиката на осигурените лица…“
В превод: 600 000 българи не работят и не търсят работа, но очакват пенсии, здравеопазване, социални услуги.
– „Осигурителните доходи…“
В превод: доходите растат, когато икономиката расте, а не когато данъците растат.
Нищо от това не е включено в Бюджет 2026. Вместо това правителството обсъжда нови 2 пункта нагоре върху здравната вноска. Защото НЗОК ще разполага с „едва“ 11 милиарда лева през 2026 г. Явно това е „недостатъчно“.
Равносметката е стряскаща:
– 2025 г. – 42% облагане
– 2026 г. – 44%
– 2027 г. – 46%
При това без да броим бъдещи „преосмисляния“, „корекции“ и „актуализации“. Истината е, че системата е в предфалит и всички го знаят. Само че вместо реформи – повишения. Вместо дисциплина – предизборни подаръци. Вместо контрол върху инвалидни пенсии, ранни пенсии, служебни сделки – безкрайна щедрост с чужди пари.
Какво трябва да се направи?
НОИ го е написал черно на бяло:
Ограничаване на ранното пенсиониране, изчистване на фиктивните инвалидни пенсии, връщане на 600 000 неработещи на пазара, по-ниски осигуровки, стимули за работа и инвестиции.
Но това не носи гласове. За разлика от раздаването.
И резултатът?
Ако вдигнат осигуровките, ще изкарат още хора в сивия сектор, ще натиснат бизнеса в земята и ще ускорят еднопосочния билет „млади хора → терминал 2“. Парадоксът е прост: колкото повече натискаш работещите, толкова по-малко работещи остават, за да издържат системата.
А без растяща икономика и заетост пенсионната система не може да бъде спасена, колкото и проценти да ѝ излеят.
Въпросът вече не е „дали“. Въпросът е „кога ще гръмне“.
И дали преди това ще остане някой, който още работи в България.
