Бюджетът на Желязков спокойно може да се нарече „бюджет на относителността“ – нито ляв, нито десен, нито реформаторски, нито визионерски. Просто се е „приел сам“, законът го е написал, а правителството тича след него, вместо да задава посоката. Отвън изглежда като технически документ, но по същество е най-важният тест за готовността на България да влезе в еврозоната.
Формално всичко изглежда прилично. От 1 януари 2026 г. страната влиза в еврозоната с фиксиран курс 1,95583 лв./евро, а проектобюджетът е изцяло разписан в евро – около 51,4 млрд. приходи и 55 млрд. разходи. Дефицитът е точно 3% от БВП, колкото е изискването на Маастрихт. На хартия – изрядно. На практика – твърде рисково. Анализите от последните дни са единодушни: бюджетът е инерционен, не решава нито един структурен проблем и просто преписва вече приети харчове – по-високи заплати, автоматично индексиране на пенсии и капиталова програма, която традиционно служи за буфер, защото рядко се изпълнява.
Реформи няма. Нито в здравеопазването, нито в образованието, нито в правосъдието, нито в регулаторите, нито в администрацията. Всички системи продължават да работят по стария модел, но вече под новия европейски таван. Точно това превръща бюджета в потенциален проблем за самото влизане в еврозоната. Приходите са оптимистични, разходите са твърди, а всяко разклащане на икономическата среда може да избута дефицита над позволеното. И ако това се случи след влизането, България автоматично влиза в процедура за свръхдефицит. Това означава принудително орязване на разходи или повишаване на данъци – точно в момента, когато хората още ще усещат ценовото „закръгляне нагоре“, характерно за първите месеци след смяната на валутата.
Реалната опасност не е в самото евро, а в подготовката. Еврозоната предполага дисциплина, растеж и ясна политика. Ние влизаме със същия модел, който ни държи на дъното по производителност, с огромна сива икономика и администрация, която харчи много, но не произвежда резултат. Това е фал-старт в зародиш. Вместо реформи получаваме политически баланс, който устройва всички участници в управлението, но не и икономиката. И да – ако премиер беше Борисов, щеше да има Тристранка и малко повече театър, но съдържанието щеше да е същото. И сега, и тогава бюджетът щеше да бъде геополитически „подравнен“, но вътрешно клиентелистки.
Обективната картина е проста: България влиза в еврозоната с дата и фиксиран курс, но без стратегия как да използва членството като трамплин. Има вариант да бъде успешен старт – с реалистичен дефицит, ясни приоритети, силен контрол на цените и реформи, които дават растеж. Това обаче не се вижда в бюджета. Вижда се единствено усилие да се премине изпитът „по документи“.
Рискът е очевиден. Влизането е добре. Влизането със затворени очи – не.
Анализ К.П
