Франция даде ясен сигнал, че няма да приеме „мир срещу капитулация“ – и това рязко променя политическия климат около американския план за прекратяване на войната в Украйна.
В интервю за RTL Еманюел Макрон заяви, че Европа иска мир, но „не мир, който поставя Украйна в невъзможна ситуация и дава на Русия свобода да продължи напред“. Това е открито несъгласие с първоначалния вариант на 28-точковия американски план, който включваше предаване на територии, ограничаване на украинската армия и отказ от НАТО. По-късно тези точки бяха смекчени, но недоверието в Европа остава.
Изказването на Макрон не е дипломатическа украса, а предупреждение – САЩ може да са започнали писането на плана, но ЕС няма да подпише текст, който изглежда като руска победа на масата. Точно тук се оформят трите големи линии на напрежение.
Първо – Вашингтон срещу Европа. Американският план се представя като „реалистичен“, но в много европейски столици го виждат като сделка, която узаконява окупираните територии. Франция, Германия и Великобритания вече подготвят свой контраплан, който премахва най-тежките условия и настоява за по-силни гаранции за украинския суверенитет.
Второ – Зеленски е изправен пред невъзможен избор. Да приеме мир с тежки отстъпки означава политическо самоубийство. Да откаже – означава риск да изгуби американската помощ. Именно затова Киев използва европейската позиция, за да натисне Белия дом за още редакции.
Трето – Русия наблюдава разлома. Москва приветстваше първата версия на плана, която почти копираше руските условия. Европейското „твърдо не“ обаче създава нова динамика – Кремъл се опитва да задълбочи различията между САЩ и ЕС, докато продължава военния натиск на терен.
Отделен ключов момент е спорът за замразените руски активи в Европа. Макрон напомни, че „само европейците“ решават какво да се прави с тези средства – директно послание към Вашингтон, който предлага те да бъдат използвани в американски схеми за възстановяване на Украйна. Тук ЕС очевидно иска водеща роля.
Какво следва? Европейската видеоконференция на лидерите, визитата на Зеленски в САЩ и продължаващите преговори в Женева ще покажат дали Западът ще излезе с единна позиция или ще продължи да балансира между два различни подхода към мира.
Едно е ясно – след думите на Макрон линията „мир на всяка цена“ вече не съществува. Европа се опитва да заяви самостоятелна позиция, а играта тепърва се изостря
