Когато говорим за рак: честен разговор за причините и това, което можем да променим
Д-р Елена Базарова-Парушева,
Всеки ден в комплексния онкологичен център срещам хора, които преживяват едно от най-трудните изпитания в живота си. Нито един от тях не е „виновен“, нито един не е „наказан“. Онкологичните заболявания не избират по характер или по морал, но истината е, че не са и чиста случайност. Науката днес е категорична: значителна част от риска не е въпрос на съдба, а на фактори, които познаваме, можем да измерим и в голяма степен – да предотвратим.
Според последния глобален доклад на Международната агенция за изследване на рака (IARC) през 2022 г. в света са регистрирани около 20 милиона нови случая на рак и 9,7 милиона смъртни случаи, като приблизително един от пет души развива рак в течение на живота си. Впечатляващото е друго: между една трета и почти половината от всички случаи са свързани с модифицируеми рискови фактори – избори и условия, върху които имаме влияние.
Като лекар често си припомням една латинска мисъл:
„Praeventio melior est quam curatio“ – превенцията е по-добра от лечението.
Тя е проста, но съдържа огромна надежда.
Тютюнопушенето – най-силният предотвратим рисков фактор
Вечно повтаряна, но винаги вярна истина: тютюнопушенето остава фактор №1 за предотвратим рак. Не само за белия дроб, но и за устната кухина, гърлото, панкреаса, пикочния мехур и още много други органи. Съвременните анализи показват, че около 15% от всички нови онкологични заболявания по света се дължат на тютюна – активен или пасивен.
Комбинацията тютюн + алкохол значително увеличава риска. Понякога това е решаващият фактор, независимо от генетичната предразположеност.
Алкохолът – рисков фактор, който рядко приемаме насериозно
Алкохолът е социално приемлив, но биологично – напълно недвусмислен: свързва се с рак на черния дроб, дебелото черво, гърдата, хранопровода и редица тумори на глава и шия. Научните данни показват, че дори умерената употреба – „по малко, но всеки ден“ – повишава риска, особено при жените.
Наднормено тегло, хранене, движение – тялото помни всичко
Затлъстяването и липсата на физическа активност се превръщат във втория по значение предотвратим рисков фактор след тютюна. Те повишават риска от рак на гърдата след менопауза, дебелото черво, ендометриума, бъбреците и панкреаса.
Тялото реагира на натрупването:
– хронично възпаление
– хормонален дисбаланс
– инсулинова резистентност
– промяна в имунните механизми
Не е нужно човек да намали всичко. Нужно е да започне от малко – повече движение, повече естествена храна, по-малко преработени продукти. Тези промени не са дребни; те са фундаментални.
Инфекциите – фактор, за който рядко се говори
Значителна част от онкологичните заболявания имат инфекциозен произход. Най-добре познатите примери са:
– HPV – свързан с рак на маточната шийка, ануса и част от туморите на глава и шия
– HBV и HCV – които повишават риска от рак на черния дроб
Тук медицината разполага с мощно оръжие – ваксините. HPV ваксината реално намалява риска от бъдещи неоплазии. Това е профилактика в най-чистия ѝ смисъл.
Въздух, среда и професия
Замърсеният въздух, определени прахове, газове и професионални експозиции увеличават риска от рак на белия дроб дори при хора, които никога не са пушили. Това е обществен проблем, но и личен – необходимо е внимание към средата, в която живеем и работим.
Колко от онкологичните заболявания могат да бъдат предотвратени?
Големите мета-анализи показват, че 30–40% от всички случаи на рак могат да бъдат избегнати, ако основните рискови фактори бъдат ограничени. Това не означава, че човек може да се „имунизира“ напълно срещу рака. Но означава нещо много по-важно – можем да намалим риска наполовина.
Какво можем да направим на практика?
- Без тютюн – в каквато и да е форма.
- Колкото по-малко алкохол, толкова по-добре.
- Поддържане на нормално тегло.
- Редовно движение – минимум 150 минути седмично.
- Хранене с преобладаващи растителни храни.
- Ваксиниране срещу HPV и HBV при показания.
- Разумно излагане на слънце и защита.
- Профилактични прегледи според възрастта и семейната анамнеза.
И както често казвам:
„Най-добрият пациент е информираният пациент. Най-силната терапия е навременната.“
Изборът, който правим всеки ден
Като лекар се срещам с болка, но и с надежда. С хора, които се борят, и с хора, които откриват нова сила в себе си. Това, което научавам от всеки от тях, е едно и също: здравето не е даденост, а отношение.
Ние не можем да контролираме всичко. Но всичко, което можем – е важно.
И никога не е късно да започнем.
Д-р Елена Базарова-Парушева
КОЦ - Бургас
