Хипербарната кислородна терапия (ХБОТ) е един от онези методи в медицината, които не се поддават на шумни рекламни описания. Причината е проста - работи на ниво механизъм, не на ниво обещания. Ако една тъкан е в хронична хипоксия, резултатът е логичен. Ако няма хипоксия - терапията просто няма да даде промяна. Това я прави специфичен инструмент, а не универсален ключ.
„Nature deficitum non tolerat - природата не търпи недостиг“, казва Красен Парушев. „Когато една тъкан е останала без кислород твърде дълго, тя преминава в авариен режим. Ако върнеш кислорода, режимът се променя.“
Текстът е подготвен на база разговор с автора на „Практическо ръководство по хипербарна кислородна терапия“, както и на реални наблюдения върху хора, които се нуждаят от ХБОТ по различни медицински причини.
Защо кислород под налягане?
В нормални условия кислородът достига тъканите чрез еритроцитите. Но когато микроциркулацията е увредена - след радиация, диабет, травма, хронични възпалителни процеси - кислород просто не стига.
ХБОТ заобикаля този лимит:
под налягане кислородът се разтваря директно в плазмата и така достига зони, до които нормалният кръвоток трудно достига.
Проф. Стивън Том формулира това най-ясно:
„Хипероксичният ефект под налягане превръща кислорода от метаболитен субстрат в терапевтичен агент.“
Красен допълва:
„Това е един от редките случаи, в които науката е по-проста от митовете. Когато дадеш кислород на тъкан, която не го е получавала месеци или години - тя реагира.“
Онкологични увреждания след радиотерапия: къде ХБОТ няма конкуренция
След радиотерапия много хора остават с тъкани, които не успяват да възстановят нормалния си кръвоток. Това води до късни радиационни увреждания - състояния, които могат да продължат години след лечението.
ХБОТ е една от малкото ефективни терапии за тези зони.
Научните източници са категорични:
- RICH-ART (Lancet Oncology):
„ХБОТ води до клинично значимо и трайно подобрение при късен радиационен цистит.“
- Cochrane Review:
Повишена вероятност за пълно отзвучаване на симптомите при радиационен проктит.
- Marx (JADA):
Намаление на усложненията при остеорадионекроза от 29.9% на 5.4%.
„Sine sanguine, nihil est - без кръв няма нищо. Но без кислород няма възстановяване, дори при добра кръв“, казва Парушев.
„В радиационно увредените зони ХБОТ буквално връща възможност за регенерация.“
Неврологични състояния: когато мозъкът получи шанс
Мозъкът е органът, който най-бързо страда от хипоксия - и най-бързо реагира, когато дефицитът бъде коригиран.
Хора с посттравматични състояния, поствирусни когнитивни нарушения или забавено възстановяване често описват сходни симптоми: забавена мисъл, умствена умора, трудност при концентрация, нарушена памет.
Изследването на Boussi-Gross (PLoS ONE) показва, че ХБОТ стимулира невронната пластичност и подобрява когнитивните функции дори години след първичното увреждане.
„Когато мозъкът има дефицит на кислород, започва да изключва функции. Когато му върнеш кислород, започва да ги включва обратно - понякога изненадващо бързо“, казва Парушев.
Диабетни рани: мястото, където ХБОТ е най-безспорна
Диабетната рана е очевиден пример за хронична хипоксия. Тъканите остават без кислород, имунният отговор отслабва, а регенерацията е блокирана.
Тук ХБОТ има най-силните доказателства:
– Abidia и кол. – по-бързо зарастване на резистентни язви
– Wang (J Vasc Surg) – 37% по-малко ампутации при включване на ХБОТ
„Това не е магия. Това е кислород. И когато го има, тъканта тръгва. Necessitas non habet legem - нуждата не признава закони, а тук нуждата е кислород“, коментира Парушев.
Хронични възпаления и бавно възстановяващи се тъкани
Съществува голяма група случаи, които не се вписват в тесните списъци от показания, но реагират на ХБОТ по една проста причина - хронична локална хипоксия.
Това включва:
– трудно възстановяване след инфекции
– бавно зарастващи хирургични рани
– хронични възпаления
– тъкани след тежки травми
– съдови нарушения с ограничено кръвоснабдяване
В тези случаи ХБОТ работи като допълваща терапия, която коригира липсваща физиологична част от възстановяването.
„Това е мястото, където най-ясно се вижда философията на метода - не замества лечение, а осигурява ресурс, който липсва“, отбелязва Парушев.
Аутизъм — поставено накрая, но с ясни физиологични данни
Темата за ХБОТ при аутизъм винаги трябва да бъде представяна внимателно. Това не е лечение на аутизъм. Това е корекция на установена физиологична характеристика - намалена мозъчна перфузия в определени зони.
Това се знае от десетилетия:
– Chugani (SPECT): хипоперфузия в темпорални области
– Ohnishi: дефинира „функционален хипоперфузионен синдром“
– Rossignol: измерено подобряване на перфузия и паралелни поведенчески промени
Красен го обобщава така:
„Не обещавам чудеса и никой сериозен специалист не би трябвало. Но ако дадена мозъчна зона няма кръвоток, тя няма и функция. Когато кръвотокът се подобри, функциите се променят. Това е чиста физиология.“
В реалния свят това се проявява като по-добър сън, по-стабилен контакт, по-малко сензорни претоварвания, по-лесно възприемане на звук и реч.
Защо е нужно знание, а не митология
Интересът към ХБОТ расте, но с него растат и погрешни представи.
Затова и Парушев подготвя втори том, насочен към клиницисти — книга, която подрежда реални протоколи, механизми, биология и очаквани резултати.
„Колкото по-добре е разбран механизмът, толкова по-малко място остава за фантазии. ХБОТ работи там, където има хипоксия. Когато няма — не трябва да се използва. Primum non nocere — първо, да не вредиш.“
