Мирното споразумение, за което Вашингтон настояваше от месеци, вече е влязло в последната си фаза. Американски официални лица казаха пред CBS News, че „Украйна се е съгласила на мирно споразумение“, оставайки единствено технически детайли за уточняване. Зад тази уж суха формулировка стои най-драматичният геополитически обрат от началото на войната.
Същевременно Financial Times потвърди, че Киев се е съгласил да ограничи армията си до 800 000 души. Въпросите за граници, статут на територии и гаранции за сигурност остават висящи – тоест, точно най-спорните точки. Това не е мир. Това е рамка, изработена от САЩ и Русия, в която Украйна е просто притисната да се вмести.
Но най-големият шок не е в Киев. А в Европа.
Докато украинската делегация тихо приема условията, под натиска на изтощение, липса на боеприпаси и отслабваща международна подкрепа, европейският елит влиза в режим на паническо обяснение. В рамките на два дни Макрон, Мерц, фон дер Лайен, Коща, Стармър и Стуб повториха до втръсване едно и също изречение:
„Границите не могат да бъдат променяни със сила.“
А процесът, който наблюдаваме, прави точно това.
Създава се усещане, че Европа говори едно, но подписва друго. На думи – твърдост. На практика – капитулация пред фактите на бойното поле и договорките зад кулисите между Вашингтон и Москва. Всяка европейска столица се буди с един и същ въпрос: Как така континентът, който финансираше, въоръжаваше и политически водеше Украйна, изведнъж се оказа статист в собствената си криза?
Американският план, наречен от редица европейски анализатори „неприемлив“ и „диктуван“, всъщност показва истината: европейският проект за самостоятелна геополитическа тежест се срина с една фраза – „Украйна се е съгласила“.
Елитът не просто отстъпи. Елитът пропадна между собствения си наратив и реалността.
Зад цялата драматургия прозира хладната логика на САЩ: спираме войната преди изборите, стабилизираме геополитическия терен и прехвърляме тежестта от Атлантика към Европа. Русия пък приема точно този сценарий, който търсеше от години – преговорен формат, който признава териториалните факти и отслабва украинската армия.
А Европа? Европа се оказва наблюдател. Разговорът се води над главата ѝ. Условията се чертаят без участието ѝ. От нея се очаква единствено да одобри сметката.
Това, което днес изглежда като украинска капитулация, всъщност е и дипломатическият фалит на европейския елит. След три години уверения, лозунги и декларации за „непоколебима подкрепа“, Брюксел и европейските столици мълчаливо приемат ситуация, която преди година наричаха „немислима“.
Единственият, който не се променя, е Кремъл. Там последователно повтарят позицията си – или чрез преговори, или на бойното поле ще завземат Донецка област. Американски служители потвърждават, че Путин изглежда убеден в това.
Докато европейските лидери се оправдават, Вашингтон приключва сделката, Москва изчаква, а Киев просто подписва.
И ако това не е капитулация на европейския елит – какво е?
Един ден историята ще го запише ясно: войната не беше загубена от Украйна. Тя беше изгубена от онези, които най-много говореха за победа. Европа разбра твърде късно, че не може да бъде глобален силов играч, когато дори собственият ѝ континент се решава някъде другаде.
А сега континентът гледа как едновременно рухва украинският фронт и собствената му претенция за лидерство.
Най-тъжното е, че това не е краят на войната. Това е краят на илюзиите.
