От два-три дни, откакто САЩ представиха своя мирен план, европейските лидери внезапно изпаднаха в истерия от „миротворчески усилия“. Същите лидери, които три години говориха само за ескалация, оръжия и „пълна победа“, изведнъж решиха, че те ще определят как ще приключи войната. Напъните им са толкова силни, че целият мирен план вече е оцветен в кафяво още преди да бъде разгледан сериозно.
Истината е проста: справедлив мир никога не е съществувал в човешката история. Има мир, който победителят диктува. А победителят в момента е ясен — Русия, която вече трета година напредва въпреки обединената подкрепа от САЩ, Европа и всички „развити демокрации“.
Малцина обичат да си спомнят, че през първите седмици на войната Украйна беше в много по-добра позиция — и като територия, и като човешки ресурс. И тогава имаше реален шанс за мир в Истанбул. Украйна беше готова да приеме условия, които днес биха спасили десетки хиляди животи. Но тогава под силния натиск на Великобритания Киев бе принуден да се откаже от споразумението. Това беше моментът, в който мирът беше възможен — и в който беше убит умишлено.
Оттогава насам Украйна губи хора, позиции и държава. Ето защо днешният спектакъл с „мирните инициативи“ на европейските лидери е чиста подмяна. Те прекрасно знаят, че мир сега е неизгоден за тях. Мир означава край на безконтролното харчене, край на милиардите, които потъват в непрозрачни схеми, край на потока пари, който никой не желае да бъде одитиран.
Затова и символът на целия този фарс е толкова точен: златната тоалетна.
Не е нужно да се обяснява — тя казва всичко. Парите, изпратени „в името на демокрацията“, заминаха не за фронта, а в джобовете на онези, които никога не са били в окоп. Украинските войници умират, а някой си седи върху златна чиния.
Русия настоява за намаляване на украинската армия? Това не е каприз. Това е логиката на победителя, който не иска конфликтът да бъде повторен. Европа използва Украйна като таран срещу Русия, а сега се чуди защо Москва иска гаранции. Защото така прави всеки, който води война и печели.
Докато хората на фронта умират, европейските лидери „се борят за мир“, но само докато той не ги удари по джоба. Защото войната се превърна в бизнес модел. И ако утре войната спре, много хора ще трябва да обяснят къде отидоха милиардите.
Мир ще има, но не защото Брюксел го желае. Мирът ще дойде от този, който вече диктува условията на терена. Всичко останало е театър, а златната тоалетна е неговият най-честен декор.
