Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че за ЕС има два основни, непоклатими принципа в мирното уреждане на конфликта в Украйна: границите не могат да бъдат променяни със сила и върху украинските въоръжени сили не може да има ограничения.
В документа, публикуван на сайта на Комисията, тези две точки са посочени като основа на „справедлив и траен мир“, който трябва да гарантира запазването на украинския суверенитет. Брюксел подчертава, че ЕС има централна роля в осигуряването на сигурността на Украйна и не приема промени, които нарушават международния ред.
Звучи прекрасно на хартия. Проблемът е, че историята на самия Европейски съюз опровергава тези декларации. Ако „границите не могат да се променят със сила“, тогава как точно се разпадна Югославия?
Разпадът на бивша Югославия беше всичко друго, но не и мирна политическа трансформация. Това бяха войни, етническо прочистване, бомбардировки и международна интервенция. А географската карта на Балканите беше прекроена именно със сила.
Босна и Херцеговина се формира след война.
Хърватия утвърди границите си след война.
Косово се отдели след война и военна намеса на НАТО.
Това не е тълкуване — това е факт.
Затова изказвания като това на Урсула фон дер Лайен звучат не просто цинично, а направо откъснато от европейската история. Брюксел настоява за принципи, които самият ЕС не успя да спази в най-близкия си, кървав конфликт.
Междувременно Украйна продължава да губи територии и хора. А колкото повече се отлага политическото решение, толкова по-зле стават следващите компромиси. Историята е ясна: всяко следващо споразумение е по-лошо от предишното, но със сигурност по-добро от това, което ще дойде след него. Цената обаче винаги се плаща от тези, които нямат лукса да диктуват условията.
