Бургас отдавна не прилича на морски град с претенции. По-скоро на терен за офроуд рали. Дупки, коловози, разпадащ се асфалт, кръпки върху кръпки – всеки шофьор в града вече има лична колекция от счупени джанти, изкривени носачи и ремонти, които вадят пари директно от джоба му. Това не е преувеличение. Това е ежедневие.
На фона на това общината демонстрира „визионерска“ политика: дронове, инициативи, реконструкции на зони, които реално не са основният проблем. Да, хубаво е, че се мисли за модернизация и за пешеходната среда. Проблемът е, че основата липсва. Няма как да строиш фасада, когато основите ти са изгнили.
Пътната инфраструктура в Бургас е в окаяно състояние. Не е неудобство – е пречка за нормален живот. Хората буквално плащат за безхаберието чрез всеки ремонт на автомобила си. Това не е „естествено износване“ – това е резултат от години игнориране и отлагане.
Тук не става дума за лукс. Става дума за базова функция на общината – да поддържа пътищата. И това трябва да се реши не „в рамките на мандата“, не „поетапно“, а незабавно. Защото градът буквално се разпада под гумите на хората, които го поддържат с данъците си.
Бургас заслужава повече от кръпки. Заслужава нормални улици.
