Ива, която накара цял Айтос да затанцува

Ивелина Димитрова Костадинова e хоеограф в НЧ "Васил Левски 1869" - Айтос. Завършила е Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” гр. Котел. Хореограф и ръководител е на състави в НЧ "Васил Левски 1869" от 12 години. За едно десетилетие харизматичната млада дама, с чар и талант, успя да привлече в читалището десетки млади хора и деца, и да ги накара да заобичат танца във всичките му стилове.

 

- Ива, броиш ли танците, които си поставила на айтоска сцена? Заимстваш ли стъпки и движения или се стремиш към свой собствен стил?

- Танците които са поставени на айтоска сцена са изключително много, Няма как да се преброят.. За да задържим вниманието на публиката пък и на самите танцьори се старая за всеки концерт и изобщо изява да правя по нещо ново.. Опитвам се да бъда в крак с новите танцови тенденции ????Хитова музика ,нови движение в определени стилове ,непрестанно  се уча. Гледам много ансамбли, танци, клипове. Това разбира се ми доставя огромно удоволствие …Създаването на един танц ,колкото и прост на пръв поглед да изглежда е свързано с много работа  и понякога  безсънни нощи . Естествено, имам собствено виждане, влагам свои идеи, и като комбинирам всичко това - мисля, че нещата се получават. Всеки хореограф, даже тези с дългогодишен опит, могат да заимстват определини стъпки или движения, важно е какво искаш да постигнеш и резултатът да радва публиката.

- На тазгодишните "Славееви нощи" всички читалищни тнци бяха оценени от журито с награди.  Това е много труд - как се справяш?

- Да, наистина вложихме много труд. Мисля, че се справихме, защото с моята колежка, хоеографката Мая Хистова правим всичко с много любов към танца. Обсъждаме, спорим понякога, но винаги стигаме до консенсус, защоото знаем, че най-важен е резултатът..

- Изключително добра танцьорка си - защо не потърси Ансамбъл „Филип Кутев” или друг голям ансамбъл, а реши да останеш в Айтос?

- В момента, в който завърших Музикалното училище в Котел, имаше един период, в който традиционният фолклор не се ценеше. Нямаше я публиката, на каквато се радваме днес. Тогава реших да спра да се занимавам с народни танци. Записах да уча съвсем различна специалност - публична администрация. Но вече знам, че танцът е моето призвание. Няма по - хубаво нещо от това  да си влюбен в това което правиш ,до такава степен да обичаш работата си, че  да не можеш да си представиш да се занимаваш с нещо друго и тук мисля да вметна ,че когато влагаш толкова много желание и любов успяваш да докоснеш публиката дали с танца или с начина по който танцуваш хората успяват да уловят посланието ни.

- Публична администрация - това е нещо много различно от танците и изкуството?      

- Да, много е различно. Не съм сигурна, дали някога ще работя по специалността. Определено, танците са това, което искам да правя - отдавна съм го разбрала. Обичам ги, обичам да се занимавам с това, харесва ми да танцувам. Обичам децата и искрено се радвам, когато видя първите им успешни изяви на сцената.

- Как успяваш да привличаш толкова млади хора и как ги запалваш да танцуват? Танцьорите, групите и съставите на читалището непрекъснато се увеличават. Знаеш ли броя на танцуващите в читалището?

- Тази година, дойдоха, може би над 80 деца. В танцовата сюита, която направихме за откриването на "Славееви нощи" участваха  около  50 танцьори, но има още, които поради размерите на сцената не бяха включени. Възрастовата граница на участниците в съставите на читалището е от 4 до 30 години. Тази година най-малката участничка в лятната танцова академия беше на 3 годинки и половина.. Щастлива съм ,че  има такъв голям интерес.. Много ме радва факта ,че от малки децата имат желание да се занимават с танци. Танците са здраве ,нови приятелства ,много усмивки и незабравими мигове.

- С много танцьори и перфектна хореография беше представена Танцовата Ви сюита за откриването. Месеци репетирахте, за да се подготвите?

- Направена е с много труд и безсънни нощи. Това са много дни работа с децата, десетки репетиции. Трудно се получаваха нещата, защото всички танцьори от "голямата" формация работят и учат. Трудно се събирахме, все някои се оказваше ангажиран, но използвахме всяка минута. Защото над всичко стои желанието ни да танцуваме и да се представим отлично. Що се отнася до малките, те нямат достатъчно опит, с тях репетициите са двойно повече. Но те се справиха блестящо.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая за много неща.. Мислила съм за създаването на фолклорен ансамбъл в Читалището. Мисля за нови танци през новия творчески сезон.  Нещо повече - тази година НЧ "Васил Левски 1869" ще празнува 150-годишен юбилей. Подготовката започва още от сега. Имаме достатъчно време и наистина вярвам ,че ще се справим.

- Кажи ми повече за семейството си?

- Радвам се на огромна подкрепа от страна на  родителите ми  и съпругът ми. Страшно много ми помагат . Имам дъщеря на 9 години. Тя тръгва по моите стъпки, може би защото е с мен на всички репетиции. Знае всички танци и танцува с огромно желание. Иска да е на сцена - дори да не е включена в танците, появява се със стихче или с песничка на концертите. Те е  изключително музикална, има усет и музикален слух. Свири на пиано и танцува в съставите на читалището.

- Толкова млади хора има край теб, как успяваш да ги "укротиш", да ги овладееш, да ги накараш да те следват?

- По принцип младите хора имат много енергия, разностранни изтереси, малко трудно е да ги сработиш, но при нас се получава - ние сме приятели. Понякога има драми ,сълзи ,но бързо минава.. Танците са терапия. Непрекъснато сме заедно, шегуваме се по време на работа, знаем проблемите и радостите си. Така че на тях им е приятно - приемат с лекота и с желание да повтарят десетки пъти едни и същи стъпки, и нещата се случват.

- Имате голям репертоар - вероятно мечтаете за изяви извън Айтос?

- Малко трудно е от финансова гледна точка, но пък когато и където можем - участваме. Традиционно се изявяваме на конкурси и концерти в Созопол, в Несебър, Бургас. Това е начин да усетим публика, различна от айтоската. Представяме се успешно, печелим награди. Разбира се, мечтая  за изяви извън страната, няма творец, който да не го иска. Силно се надявам скоро да осъществя тази мечта.

- През последните две-три години, на сцената се появи, да го наречем "средното поколение" танцьори?

- Да, децата растат. Това са танцьори от "малките" състави, но има и съмсем нови деца, които сега правят първите си стъпки в танца. Има и много желаещи да се запишат да танцуват. Това се случва най-вече след приключването на Лятната танцова академия. Тази година в нея се включиха над 80 деца .Много от тях надяваме се ще се завърнат отново в читалището през септември . Стремим се към най-важното - децата да обикнат танца. Явно успяваме, защото поне половината от малките участници в Академията искат да продължат да танцуват в съставите на Читалището.

- Правиш ли кастинги? Когато някой не може да танцува, как реагираш?   

- Не, не правим кастинги, защото съм убедена, че дори и неможещите, на пръв поглед, да танцуват имат потенциал, който могат да развият, стига да имат желание. Имала съм такива случаи. Важно е желанието - има ли желание, с много труд всичко се постига . Важно е да не се отказваш .Повторението е майка на знанието. Понякога ми се е налагало да повторя дадено движение многократно.. Така както първокласник се учи да чете, така е и в танците. Бавно стъпка по стъпка , когато виждам желанието, хъса това ме мотивира . Никой не се е родил научен ,както казах и аз продължавам да се уча.

- Във фолклорния състав има ново мъжко попълнение?

- Малко са момчетата които имат желание и смелост да дойдат в читалището за да танцуват. Но ето, че нашите юнаци се  представиха отлично в конкурсите на "Славееви нощи", за което им благодаря. Много труд положиха, въпреки че повечето работят и са много заети. Доста се постараха и резултатът се видя.

- Какво си мислиш за бъдещето?

-Не обичам да правя планове но знам, че искам да продължавам да се занимавам с това, което правя. Страхотно  е да работиш това, което ти харесва и да си сред колеги, които оценяват труда ти и те подкрепят. Обичам танците и не мога да си представя, че ще дойде това време, в което трябва да спра да танцувам.

- Как изглежда ежедневието на един хореограф, който не само поставя танците, но и танцува? Имаш ли подкрепата на семейството си?

- Седем дни в седмицата - работа. И най-усилената - в събота и неделя, когато повечето от танцьорите са свободни.  Благодарна съм на семейството на съпруга ми и на моето семейство. Всички ме разбират, подкрепят ме и много ми помагат, особено за отглеждането на дъщеря ми. Без тяхната подкрепа трудно бих се справила.

- В събота и неделя репетираш и с много деца?

- Обичам децата, говорим си с тях на езика на танца - срещам разбиране и от страна на родителите. Много вълнуващ момент за мен е Лятната академия. Повечето от децата никога не са танцували, а само след две седмици са готови за сцена и за един истински танцов спектакъл. За мен това е истински празник.

- Да се върнем към началото - какво си учила в НУФИ „Филип Кутев”?       

- Завършила съм "Български народни танци". Всъщност не само - там учихме всички стилове - танци на народите, исторически танци, класически екзерсис, съвременни техники ,актьорско майсторство .. Втората ми специалност е „Народно пеене и пиано”. Националното училище за фолклорни изкуства е голяма школа.. Най-прекрасните години ,които никога няма да забравя. Научих се на дисциплина ,създадох много приятелства и осъзнах ,че танците са едно съкровище. За съжаление в днешни дни народът забравя своите традиции, песни и танци, стремейки се да сме по модерни .Голям процент от подрастващите не знаят  да танцуват нито едно хоро. В миналото е нямало човек на когото думите „ръченица“ , „дайчово“ да са били непознати и да не ги владее.

- Проф. д-р Елена Кутева, като председател на журито на "Славееви нощи" високо оценява твоята работа?

- За мен е голяма чест !Благодарна съм на възможността да се срещам и да разговарям с ръководители и артисти от Ансамбъла. Ансамбълът е може би най-добрата танцова школа в България. Естествено, радвам се, че проф. Кутева оценят това, което правя. Този професионален интерес и оценката им значат много за мен и това е вече достатъчно признание. Всъщност, всеки работи за това - някой да оцени и да признае труда му.

- Кой е танцът, които искаш да направиш?

- Тази година представихме Северняшки танц – обичам музиката на северняшките танци, а самите танци толкова динамични и  игриви - бяхме ентусиазирани от танца на Ансамбъл "Филип Кутев"-  Дунавска плетеница. Осъществихме я, и то много успешно. Имам много идеи, които обсъждаме с Мая Христова и с колегите от читалището. Ако сериозно поработиш върху детайлите на един танц, който вече е поставян, може да се получи напълно нов и много по-добър танц. В този смисъл, винаги мечтая за перфектния танц. Танцът който искам да направя и мисля от доста време по него е Нестинарски игри .

- Танците на коя фолклорна област най-много харесваш?

- Обичам танците от всяка една фолклорна област. Харесвам много носиите им. Обожавам пиринските носии. Шопските и северняшките  танци също харесвам, затова, че те са много бързи, а аз обичам динамиката. Но пък ние сме си в Тракия, така че обичам и тракийските и странджанските  танци. Добруджанските танци – стъпките им наподобяват ежедневния труд и връзката на хората с плодородната земя.  Няма танц, който да не харесвам. Всичките ги обичам, всеки по някакъв начин е красив и различен. Танцът е магия ,той гони умората и лошото настроение. Българският народен танц се подчинява на всички природни закони. Специалният хват в някои хора, формата на хорото, движенията на ръцете ,краката и тялото.

- Каква е оценката ти на специалист за танците, които видя на "Славееви нощи" тази година?

- На "Славееви нощи" има добри състави. Според мен, всеки хореограф прави това, което счита за добре, това което на него му харесва. Щом го представят, щом всеки състав харесва това, което танцува, занчи си заслужава да го покаже пред публика. Във всеки танц има по нещо, което ми харесва. Три дни бях на Празниците, гледах танците с интерес. Радвам се, и продължавам да се уча постоянно. Някой представя нещо ново, у друг - виждам интересни елементи. Всеки има собствено виждане и начин по който да пресъздаде и поднесе на публиката си това което иска да каже и изрази – чрез танца.

- Не си ли мислила да избягаш от Айтос, в София или друг голям град?

- Не мисля. Тук ми харесва, удовлетворена съм от това което правим и постигаме. Обичам Айтос и работата си и мисля, че човек може да се развива и да работи навсякъде стига да го прави с желание. Както казва народа „ камъкът си  тежи на мястото“. За да може един човек да бъде личност в обществото, той не бива да забравя своите корени и мястото, от което е тръгнал.

- Получаваш ли съдействие от ръководството на Читалището?

- Имам изключителното им съдействие. Плътно са зад мен са, за което им благодаря от сърце.

- От кога танцуваш, какво ти носи танцът?  

Танцувам от 20 години и още след първата репетиция се влюбих в танците.

Емоцията, спокойствието и енергията които ми носи танца не могат да бъдат писани с думи. Тялото ти танцува, а ти просто го следваш. Танцувайте – това води до добро настроение, искри в очите и много усмивки.

Сподели новината:

Коментари