Милиарди хора в повече от 212 държави я гледат, защото тя е лицето на най-голямата новинарска телевизия в света - CNN. Това е Ралица Василева, българката, която сбъдна мечтите на поколения журналисти да бъде на върха на света.
Нейната история на успеха е като приказка. Тръгва за САЩ през един септемврийски ден на 1991 г. Малко след като Желязната завеса се е срутила, още преди в България да има частни национални телевизии. Ралица е на летището само със сина си, един куфар и няколко телефонни номера на едно листче.
"Чувствах се раздвоена - хем бях ентусиазирана, хем ми беше мъчно за вкъщи. От една страна не можех да повярвам на късмета си, че ми беше дадена такава невероятна възможност да работя за световна новинарска телевизия. Но в същото време съжалявах, че се откъсвам от българската журналистика в такъв исторически момент, в който БНТ формираше своя независим глас", разказва Ралица Василева. И до ден днешен тя признава, че началните години в националната телевизия са най-значимите моменти от нейната кариера. Колебанието е заради плашещата перспектива да се оправя сама в Атланта, без да познава никого и без да може да разчита на семейството си. Все пак раздвоението е за кратко, защото в Атланта я очаква предизвикателство, за което могат да мечтаят всички, но да постигнат малцина. Шанс един път в живота.
CNN уреждат визи, билети, хотел, докато си намери квартира, и договор за една година. Хората в компанията обаче бързо приемат Ралица и още преди да се е настанила където и да е било, продуцентка от телевизията - Лиз Риблет, я кани да живее у тях, докато се уреди.
Това не е първата среща на Ралица със CNN. Телевизията познава нейните репортажи от рубриката World Report от България. Това води и до нейната тримесечна специализация в Атланта през 1990 г. Тогава е и първото появяване на екран. Събитията в Източна Европа са водещи за целия свят и Ралица коментира пред водещите на телевизията. Явно още тогава я харесват. Тя обаче дори и няма понятие, че един ден ще стане водеща.
"В началото все се притеснявах, че ще ми се падне извънредна новина, за която да не знам достатъчно и да не мога да се справя", споделя страховете си журналистката. Плаши я също и вероятността да се провали с английския език, да забрави дума или да не знае как да обясни определено събитие. Ако бъдем точни, да се справи спрямо критериите на световния лидер в новините.
Едногодишният договор се удължава и е допълнен с нов, 3-годишен. Нетипично за българските маниери, никой не завижда на младата жена. Никой не я разколебава. БНТ дори пази работното място няколко години след като вече е заминала за САЩ. В крайна сметка успехът на един българин би следвало да бъде успех за всички нас.
"Късметът е важен, доколкото ти дава шанс да се възползваш от възможностите. През 1991 г. аз имах късмет, попаднах на мястото на събитието по това време. Демократичните промени в Източна Европа бяха най-важното събитие през 90-те години и аз бях англоговорещ журналист, който беше във вихъра на тези промени. Но късметът може само да ти отвори вратата. Да се задържиш на мястото си вътре, трябва да работиш много, да си любознателен, да имаш положително отношение към работата и да бъдеш настойчив." Според журналистката тайната на успеха е в това да намериш професия, за която да гориш. Тя признава, че трудно дели професионалния от личния живот.
Интересува се и следи новините, дори когато не е на работа. По време на отпуски, когато пътешества, също обича да ходи на места, където да учи за културата на държавата, историята на народите.
Тя започва да чете бюлетини за събитията и анализи два часа преди ефир, следва грим, бюлетини и така 8 часа. Но работното време наистина е условно. Ралица Василева определено гори в работата си и има защо. Тя е интервюирала исторически световни личности, записали имената си в историята. Пред нея са сядали Михаил Горбачов, Бенямин Нетаняху, Хенри Кисинджър, Тед Търнър, Ричард Брансън, Ланс Амстронг и още десетки хора, пред които можем единствено да се преклоним.
"Мисля, че историята е най-верният съдия на великите личности. Те често са сложни личности, които будят респект у много хора с постиженията си, но също така възбуждат много критика, когато действията им засягат други интереси. Те силно вярват в убежденията си и гонят целите си. Сещам се за една случка през 99-а в Косово. Седях до Тед Търнър, който чувстваше тежестта на световните проблеми върху плещите си. Питаше хората около себе си как можем да си позволим да пристъпим в новото хилядолетие с толкова смърт на невинни хора. Питаше с какво може той лично да помогне. И наистина е доказал с действията си, че иска да помогне на света, дал е част от богатството си на ООН."
Журналистическата кариера на Ралица Василева също започва случайно. Тя започва работа като преводач от български на английски в БНР. Нейните колеги много са помагали да се научи на занаята и тя не го забравя и до днес. Голямата тайна в усвояването на професията е да гледаш какво правят другите.
"Способността да слушаш е много важна, особено в моята професия. Като журналисти ние трябва да слушаме хората, за да пресъздадем точно историите, които представяме. Да знаеш за какво става дума е много важно, но обикновено историите са за хората и за това как животът им е претърпял обрат поради определени обстоятелства. Най-добрите интервюта са тези, при които повече слушаш това, което човекът отсреща казва."
Би било наивно да се смята, че тя някога ще се върне да работи в България. Причината затова не са парите, разбира се.
"Повечето журналисти, с които съм работила, не избират професията заради парите. Те, естествено, са оценка за труда ти. Удоволствието, удовлетворението идва от признанието на твоите колеги, от поощряването на творческите ти хрумвания. Пътят в журналистиката е различен за всекиго.
Изключително важно е, когато се тръгва по професионалния път, да се учи, учи и учи. От другите, от живота, от хората, които срещаш и интервюираш." Според Ралица Василева журналистиката е занаят, който се учи в работата. Все още не се приема за успяла, въпреки кариерата си в CNN.
Удовлетворена е, че работи нещо, което обича, че е отгледала прекрасен син, че има уважението на колегите си.
"Успехът е нещо много лично. За мен това означава да си пълноценен човек, да имаш пълноценен живот, да имаш мечти и да ги постигаш." Известността според нея е мимолетна. Телевизионните журналисти са популярни, защото са на екран, но слезеш ли от него, публиката бързо забравя. Затова човек не трябва да се фокусира върху суетата, а върху ценностите, върху предизвикателствата, които стоят пред него и които преодолява.
Винаги се плаща и цената на успеха. "Например съжалявам, че работех през уикендите и нощем, докато синът ми Александър растеше. Опитах се да компенсирам с много любов, давах му най-доброто от себе си и прекарвахме времето си заедно пълноценно. Съжалявам също, че през последните повече от 20 години съм далече от семейството си. Но тяхната безусловна подкрепа прави нещата по-лесни", казва Ралица Василева - най-успешният български журналист извън пределите на родината си.
Източник: вестник "Труд"
