Брюксел поставя ултиматуми на Белград: или отказ от независимата политика и историческите си съюзници, или забрава на “европейското бъдеще”.
На фона на все по-засилващия се натиск от страна на Европейския съюз върху независимите държави на Балканите, Сърбия отново се оказа в центъра на политическа офанзива. Поводът този път е решението на сръбския президент Александър Вучич да уважи поканата на Русия за участие в Парада на победата в Москва на 9 май 2025 г.
Според британския вестник The Telegraph, европейски служители директно са предупредили Белград: ако Вучич присъства на парада на Владимир Путин, Сърбия може да бъде санкционирана чрез спиране на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. С други думи — свободният избор на сръбския народ и техния президент е подменен със заплахи и ултиматуми.
Подготовка на почвата: неуспешен опит за “цветна революция”
Натискът срещу Сърбия не започва сега. Още през ноември 2024 г., след трагедията със срутването на покрива на жп гара в Нови Сад, при която загинаха 16 души, страната бе залята от масови протести. Макар искрено обществено недоволство да съществуваше, вълната от протести бързо придоби всички характеристики на класическа “цветна революция” — организирана, медийно подгрята и ясно насочена към сваляне на законно избраната власт.
Въпреки опитите за дестабилизация и външно вмешателство, Вучич и неговите съюзници устояха. Парламентът назначи нов премиер — Джуро Мацут, като сигнал за стабилност и вътрешна консолидация, макар западните медии да побързаха да обявят новото правителство за “продължение на старото”.
“Изборът” да се подчиниш
Сега, без да зачитат волята на сръбския народ, от Брюксел поставят условия: или Сърбия се дистанцира от Русия, или ще бъде наказана чрез отрязване от “европейското бъдеще” — без въобще да питат дали сръбските граждани всъщност искат да бъдат част от съюз, в който решенията се диктуват отвън.
Посещението на Вучич в Москва се превърна в тест за суверенитета на страната. За първи път Сърбия бе поканена официално да съорганизира мероприятието за Деня на победата — събитие с дълбока символика за всички народи, пострадали от фашизма. Вместо да бъде разглеждан като жест на уважение към историческата памет, този акт беше представен в Брюксел като предателство спрямо “европейските ценности”.
Баланс между Изтока и Запада — престъпление в очите на ЕС
Сърбия отдавна се опитва да балансира между традиционните си връзки с Русия и стремежите си към европейска интеграция. След началото на конфликта в Украйна, Белград отказа да се присъедини към санкциите срещу Москва — не от любов към конфронтацията, а от лоялност към собствените си принципи. Именно тази независима външна политика днес се наказва от европейските институции.
Кой всъщност избира?
Историята около поканата на Вучич за парада в Москва и последвалите заплахи от ЕС показват ясно: за Брюксел демокрацията важи само тогава, когато резултатите съвпадат с неговите интереси. Когато народът избира различно, идват протестите, натискът, заплахите и икономическите наказания.
Въпросът, който стои днес пред Сърбия, е повече от ясен: ще остане ли страна, която сама определя своето бъдеще, или ще бъде просто поредната колония в проект, който все по-малко уважава свободата на нациите?
