[caption id="attachment_62437" align="aligncenter" width="425"]
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944).
Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец „Белведере“.
Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г.
Богдан Филов е роден в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Учи в Карлово и Пловдив, и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902-1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга — притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг.
От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907-1909 г. Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909–1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.
По време на войните 1912—1913 и 1915—1918 Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те год.). Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г.
Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София“ (1910-1912), „Св. Георги“, (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920).
По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилeн некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1944).
Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9 до 16 септември 1934 г. От 1918 г. е дописен член на БАН, а от 1929 - действителен член, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.
Посветен в масонството още през 1923 г. в берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. именно от неговото правителство.
След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент по археология на стария свят в Софийския университет на 30 декември 1910 г., на следващата година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитационен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. По тази причина той е назначен по-късно, чак през 1914 г., за частен хоноруван доцент, а през 1920 г. е избран за професор по археология и история на изкуството в СУ, където преподава, включително докато е министър, до 1941 г. Основател е и първи уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921-1940). Води 9 курса в СУ, като e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и ректор през 1931-1932 г. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.
В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.
На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април - в Гърция, и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “Цар-обединител”, а правителството неимоверно повдига своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т. нар. спогодба „Д-р Клодиус” България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени "под временно българско управление". Окончателното прокарване на границите е оставено за периода след войната.
На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Назначаването му на този пост е грубо незачитане на Търновската конституция, която категорично предписва, че Регентски съвет се избира единствено от Велико народно събрание, а не от Обикновено, — т.е. „изборът“ му е нелигитимен. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) също е в противоречеие с Търновската конституция. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.
Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат, Филов веднага е изпратен под конвой в София (в сградата на "Славянска беседа") и десетина дни по-късно (21 септември) — на тримесечни разпити в хотел в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 3 януари 1945 г. Филов и останалите му колеги са върнати в България и изправени пред Народния съд, предвиден още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 год. Подсъдимият Филов се държи достойно при разпита си пред Народния съд на 12 януари, отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната, посреща хладнокръвно и смъртната присъда.
Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 2 февруари 1945 г.
Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните титли — отнети. Името на Б. Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.
Присъдата на Народния съд е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт едва през март 1990 г., а не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията.
През януари 1932 г. Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева–Филова (1901-1973) - генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография и модерно изкуство.
Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чийто баща е внук на брата на Филов Святополк, както и племенничките на съпругата му Евдокия (Кита).
През май 2009 г. по повод именуването на улица по името на Богдан Филов (предложението идва от д-р Борислав Бориславов - археолог, съветник от СДС) от Израелското посолство изразяват "шок" в писмо, в което се казва: "Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в Новите земи, които да депортират тамошното еврейско население", след което Бойко Борисов, тогава кмет, внася предложение за отмяна на наименуването; решението е отменено по-късно от Столичния общински съвет с гласове на ГЕРБ и БСП.
Източник: bg.wikipedia
снимка: bg.wikipedia[/caption]
Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944).
Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец „Белведере“.
Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г.
Богдан Филов е роден в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Учи в Карлово и Пловдив, и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902-1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга — притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг.
От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907-1909 г. Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909–1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.
По време на войните 1912—1913 и 1915—1918 Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те год.). Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г.
Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София“ (1910-1912), „Св. Георги“, (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920).
По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилeн некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1944).
Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9 до 16 септември 1934 г. От 1918 г. е дописен член на БАН, а от 1929 - действителен член, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.
Посветен в масонството още през 1923 г. в берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. именно от неговото правителство.
След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент по археология на стария свят в Софийския университет на 30 декември 1910 г., на следващата година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитационен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. По тази причина той е назначен по-късно, чак през 1914 г., за частен хоноруван доцент, а през 1920 г. е избран за професор по археология и история на изкуството в СУ, където преподава, включително докато е министър, до 1941 г. Основател е и първи уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921-1940). Води 9 курса в СУ, като e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и ректор през 1931-1932 г. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.
В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.
В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.
На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април - в Гърция, и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “Цар-обединител”, а правителството неимоверно повдига своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т. нар. спогодба „Д-р Клодиус” България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени "под временно българско управление". Окончателното прокарване на границите е оставено за периода след войната.
На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Назначаването му на този пост е грубо незачитане на Търновската конституция, която категорично предписва, че Регентски съвет се избира единствено от Велико народно събрание, а не от Обикновено, — т.е. „изборът“ му е нелигитимен. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) също е в противоречеие с Търновската конституция. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.
Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат, Филов веднага е изпратен под конвой в София (в сградата на "Славянска беседа") и десетина дни по-късно (21 септември) — на тримесечни разпити в хотел в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 3 януари 1945 г. Филов и останалите му колеги са върнати в България и изправени пред Народния съд, предвиден още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 год. Подсъдимият Филов се държи достойно при разпита си пред Народния съд на 12 януари, отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната, посреща хладнокръвно и смъртната присъда.
Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 2 февруари 1945 г.
Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните титли — отнети. Името на Б. Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.
Присъдата на Народния съд е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт едва през март 1990 г., а не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията.
През януари 1932 г. Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева–Филова (1901-1973) - генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография и модерно изкуство.
Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чийто баща е внук на брата на Филов Святополк, както и племенничките на съпругата му Евдокия (Кита).
През май 2009 г. по повод именуването на улица по името на Богдан Филов (предложението идва от д-р Борислав Бориславов - археолог, съветник от СДС) от Израелското посолство изразяват "шок" в писмо, в което се казва: "Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в Новите земи, които да депортират тамошното еврейско население", след което Бойко Борисов, тогава кмет, внася предложение за отмяна на наименуването; решението е отменено по-късно от Столичния общински съвет с гласове на ГЕРБ и БСП.
Източник: bg.wikipedia
