На днешния ден… 83 години от рождението на Никола Станчев. И още от 10.09

На днешния ден… 83 години от рождението на Никола Станчев. И още от 10.09 - E-Burgas.com
Родени: Александър Кипров (1916 - 2000) - български шахматист Ярослав Тагамлицки (1917 - 1983) - български математик от руски произход Иван Братанов (1920 - 1968) - български актьор никола станчевНикола Станчев (1930 - 2009) - български борец Никола Станчев Николов (бай Кольо) е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт. Роден е на 11 септември 1930 г. в с. Твърдица, Бургаско. Състезател по борба в свободния и класическия стил. Спортната си кариера започва зашеметяващо като на летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г. става олимпийски шампион по свободна борба в категория до 79 кг. Побеждава Георгий Схиртладзе (СССР). Губи от Кацурамото (Япония). Събира 5 наказателни точки и трябва да побеждава само с туш съперниците си. Печели с туш срещу Щер (Германия) и Линдбланд (Швеция), а на финала отново с туш срещу Ходж (САЩ). Той е първият олимпийски шампион на България и светът изслушва за пръв път българския химн на олимпийски игри. Златният медал му връчва председателя на БОК генерал-полковник Владимир Стойчев. Печели сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул (1956). Балкански шампион през в Истанбул (1956). През кариерата си е 11 пъти шампион на България, 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил. Въпреки славата и успехите на тепиха, животът на Никола Станчев след прекратяване на спортната кариера не е лек. Работи като треньор. Живее със скромна пенсия от 1990 г. Подпомаган е от известни български борци и треньори. В бургаския комплекс „Меден рудник“ спортна зала е кръстена  „Никола Станчев“. Треньора Райко Петров го нарича „Гагарин на българския спорт“, а колегата и приятеля му Боян Радев „Патриарх на големия български спорт“. Никола Станчев си отива на 13 юли 2009 година. Негов паметник в с. Твърдица е открит през 2011 г.   Георги Наумов (1941) - български актьор Кеворк Кеворкян (1944) - български журналист Димитър Костадинов (1948) - български писател Илия Караиванов (1948) - български актьор Пламен Марков (1957) - български футболист и треньор по футбол Георги Славков (1958) - български футболист Таня Димитрова (1963) - българска актриса Красимир Дунев (1972) - български гимнастик   Починали: кръстьо раковскиКръстьо Раковски (1873 - 1941) - български политик Кръстьо Раковски (Кръстьо Георгиев Станчев), известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковский е български политик, деец на международното комунистическо движение, първи украински министър-председател, съветски политически и държавен деец и дипломат. Роден е на 1/13 август 1873 г. в град Котел. Според някои източници е племенник на видния български революционер Георги Раковски. Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария, където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, Франция. Той е сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в дейността на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал. От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната. След Октомврийската революция е първият министър-председател на Украйна през периода 1919-1923 г. През 1923 г. за кратко е заместник народен-комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации. През периода 1923-1925 г. е първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. е посланик във Франция. Близък до Лев Троцки, Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от Болшевишката партия и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването. През 1937 г. е отново подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хинри Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер. През 1941 г. пак е съден, получава смъртна присъда, която е изпълнена в околностите на град Орел на 11 септември 1941 г.   Димитър Попиванов (1874 - 1954) - български музикален деец Любомир Чакалов (1886 - 1963) - български математик Иван Бонев (1909 - 1966) - български партизанин Георги Марков (1929 - 1978) - български писател Радка Бъчварова (1918 - 1986) - българска режисьорка Илия Кирчев (1932 - 1997) - български футболист   Събития: 1877 г. — Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен 1915 г. — Участие на България в Първата световна война: В Царство България започва мобилизация на българската армия за Първата световна война георги марков1978 г. — Умира българският писател и дисидент Георги Марков, който е отровен в Лондон 4 дни по-рано от агент на Държавна сигурност Георги Иванов Марков (роден на 1 март 1929 в София, починал на 11 септември 1978 в Лондон) е български писател и дисидент от времето на Народна република България. Георги Марков работи като писател и сценарист, но след 1969 г. напуска България, която по това време е социалистическа държава, управлявана от комунистическия ръководител Тодор Живков. След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в английските радиостанции „Би Би Си“, американската „Свободна Европа“ и германската „Дойче веле“. В репортажите си той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин, най-вероятно от агент на българската Държавна сигурност. На 7 септември 1978 г. (рождения ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста Ватерло в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място изведнъж той усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“. Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978. Поради обстоятелствата около Марков като дисидент и подозренията, които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур, който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна, независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова. Десет дни преди убийството подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент, Владимир Костов – журналист от радио “Свободна Европа”, в Парижка метростанция. Лекарите открили същия вид топче в неговата кожа. В този случай обаче, изглежда, че захарното покритие на куршума, задържащо рицина вътре, е било разрушено по време на изстрела или преди това и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър произхожда от това, което е видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал, че е прострелян с чадъра. Преди този последен и успешен опит, агентите на Държавна Сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.   1989 г. — Във вестник Работническо дело са публикувани имената на около 500 деятели на БКП, репресирани в СССР при управлението на Сталин. С публикацията те са реабилитирани
Коментари

Още от последните новини