Родени:
Сава Коев(1854 - 1914) - български опълченец и журналист
Трайко Китанчев(1858 - 1895) - български революционер
Александър Танев(1864 - 1932) - български военен
Иван Вулпе(1876 - 1929) - български оперен певец и музикален педагог
Александра Сакскобургготска(1878 - 1942) - британска принцеса
Симеон Петров(1888 - 1950) - български авиатор
Димитър Талев(1898 - 1966) - български писател
Димитър Талев Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който почива Вазов, той се връща от Австрия и слиза на Видинското пристанище. После изучава и завършва българска филология в Софийски университет през 1925 г, където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те искат да го привлекат като научен работник, но той решава, че неговото поприще е писателството. Издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя синът му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството. През 1927 е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930–1931). Заради несигурността и неспокойствието през 30-те години работата му е изисквала проява на голяма отговорност и внимателност. Когато убиват директора на вестник „Македония“ през 1933 постът се заема от Димитър Талев. Братислав Талев разказва, че Димитър е приел новата длъжност „като дълг“. През 1934 са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което вестник „Македония“ също приключва издаване. След тези промени Димитър става сътрудник към вестник „Зора”. Заедно с Йордан Бадев води литературния отдел между 1938 и 1944. По това време „Зора“ е най-авторитетният вестник, вестникът на интелигенцията.
През 1944 новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 Димитър е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Той е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Талев отново е арестуван през октомври 1947. След тази случка здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (до февруари 1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците/анархиста Христо Колев Йорданов-големия/. Синът му разказва как се е налагало семейството да се лишава от всякакви сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под предлог, че са лекарства.
[1] След 1948 семейството му е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите 10 години Талев доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
В края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на културата”, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е дори за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966 г.
Анастас Петров(1899 - 1978) - български балетист
Христо Недялков(1932) - български композитор
Атанас Ценев(1933) - български сценарист
Тодор Митов(1955) - български футболист
Катерина Евро(1956) - българска актриса
Валентин Княжевич(1957) - български учител, историк-краевед и генеалог
Нели Топалова(1959) - българска актриса
Светослав Минчев(1963) - български публицист
Димитър Авджийски(1968) - български футболист
Кирил Терзиев(1983) - български борец
Починали:
Константин Кирков(1869 - 1920) - български военен деец
Димитър Дечев(1877 - 1958) - български класически филолог
[caption id="attachment_56322" align="alignleft" width="200"]
снимка: БНР[/caption]
Зорка Йорданова(1904 - 1970) - българска драматична актриса
Зорка Йорданова е българска актриса. Тя е родена през 1904 година в София. През 1923 година дебютира в Народния театър в постановката „Тоз, който получава плесници“ от Леонид Андреев. В края на 20-те години е изпратена от Министерството на културата на специализация във Виена, Берлин и Париж. През 1931 година участва във филма „Безкръстни гробове“. Умира през 1970 година
Събития:
1887 г. — Съставено е петнадесетото правителство на България, начело със Стефан Стамболов
Състав на правителството:
министър-председател: Стефан Стамболов (Народнолибералната партия)
външни работи и изповедания: Георги Странски(Народнолибералната партия)
вътрешни работи: Стефан Стамболов (Народнолибералната партия)
народно просвещение: Георги Живков(Народнолибералната партия)
финанси: Григор Начович (Консервативната партия)
правосъдие:Константин Стоилов (Консервативната партия)
военно: Сава Муткуров (военен)
1916 г. — Първа световна война: България обявява война на Румъния
1974 г. — Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ
1997 г. — 11 миньори загиват в мини Бобов дол вследствие на експлозия
Димитър Талев Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, в областта Македония, тогава все още под османска власт, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който почива Вазов, той се връща от Австрия и слиза на Видинското пристанище. После изучава и завършва българска филология в Софийски университет през 1925 г, където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и Стефан Младенов. Те искат да го привлекат като научен работник, но той решава, че неговото поприще е писателството. Издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя синът му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството. През 1927 е привлечен като коректор във вестник „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение (на Иван Михайлов). През 1929 поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор (1930–1931). Заради несигурността и неспокойствието през 30-те години работата му е изисквала проява на голяма отговорност и внимателност. Когато убиват директора на вестник „Македония“ през 1933 постът се заема от Димитър Талев. Братислав Талев разказва, че Димитър е приел новата длъжност „като дълг“. През 1934 са разпуснати всички партии, включително македонските дружества, поради което вестник „Македония“ също приключва издаване. След тези промени Димитър става сътрудник към вестник „Зора”. Заедно с Йордан Бадев води литературния отдел между 1938 и 1944. По това време „Зора“ е най-авторитетният вестник, вестникът на интелигенцията.
През 1944 новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 Димитър е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Той е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Талев отново е арестуван през октомври 1947. След тази случка здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (до февруари 1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците/анархиста Христо Колев Йорданов-големия/. Синът му разказва как се е налагало семейството да се лишава от всякакви сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под предлог, че са лекарства.[1] След 1948 семейството му е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите 10 години Талев доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“.
В края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на културата”, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е дори за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966 г.
Анастас Петров(1899 - 1978) - български балетист
Христо Недялков(1932) - български композитор
Атанас Ценев(1933) - български сценарист
Тодор Митов(1955) - български футболист
Катерина Евро(1956) - българска актриса
Валентин Княжевич(1957) - български учител, историк-краевед и генеалог
Нели Топалова(1959) - българска актриса
Светослав Минчев(1963) - български публицист
Димитър Авджийски(1968) - български футболист
Кирил Терзиев(1983) - български борец
Починали:
Константин Кирков(1869 - 1920) - български военен деец
Димитър Дечев(1877 - 1958) - български класически филолог
[caption id="attachment_56322" align="alignleft" width="200"]
снимка: БНР[/caption]
Зорка Йорданова(1904 - 1970) - българска драматична актриса
Зорка Йорданова е българска актриса. Тя е родена през 1904 година в София. През 1923 година дебютира в Народния театър в постановката „Тоз, който получава плесници“ от Леонид Андреев. В края на 20-те години е изпратена от Министерството на културата на специализация във Виена, Берлин и Париж. През 1931 година участва във филма „Безкръстни гробове“. Умира през 1970 година
Събития:
1887 г. — Съставено е петнадесетото правителство на България, начело със Стефан Стамболов
Състав на правителството:
министър-председател: Стефан Стамболов (Народнолибералната партия)
външни работи и изповедания: Георги Странски(Народнолибералната партия)
вътрешни работи: Стефан Стамболов (Народнолибералната партия)
народно просвещение: Георги Живков(Народнолибералната партия)
финанси: Григор Начович (Консервативната партия)
правосъдие:Константин Стоилов (Консервативната партия)
военно: Сава Муткуров (военен)
1916 г. — Първа световна война: България обявява война на Румъния
1974 г. — Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ
1997 г. — 11 миньори загиват в мини Бобов дол вследствие на експлозия 
