Истината излезе. И не е удобна.
Две седмици България е държана в неведение за официално предупреждение от Иран, а през това време външният министър Надежда Нейнски уверява по bTV, че за страната ни няма никаква опасност и не сме цел.
Днес вече знаем друго.
Съществува официална нота от Техеран, в която ясно се казва, че заради американските самолети-цистерни на летище София България попада в списъка с легитимни военни цели. Това не е интерпретация. Това е съдържание на дипломатически документ.
Потвърдено от самото външно министерство чрез зам.-министъра Марин Райков с краткото, но показателно „нотата е факт“.
Тук вече няма място за заобикаляне.
На 9 март Нейнски казва едно.
На 1 април фактите показват друго.
Това не е нюанс. Това е разминаване, което на практика означава едно – българите са били заблудени.
Няма значение дали ще го наречеш премълчаване, селективна информация или дипломатически език. Крайният резултат е един и същ. Обществото не е получило истината в момент, в който става дума за национална сигурност.
Още по-притеснителното е друго.
Документът е стоял в Министерството на външните работи близо две седмици без публичност. В същото време институцията е излизала с уверения за липса на риск.
Това вече не е комуникационна грешка. Това е решение.
От Има такъв народ твърдят, че информацията е укрита съзнателно. Велизар Енчев стига по-далеч и говори за държавна измяна.
Думата е тежка. Но въпросът остава прост и ясен.
Защо българите не бяха информирани веднага?
Докато няма отговор, остава само едно усещане – че истината се казва на части и със закъснение.
А в такива ситуации закъснението струва доверие.
