Енергетиката не е лозунг. Тя е математика и география. Разстоянието, времето и логистиката определят цената далеч по-силно от политическите декларации. Примерът с доставките до Бургас го показва ясно и без нужда от тълкуване.
Маршрутът от Новоросийск до Бургас се изминава за около ден. Транспортът излиза приблизително 10 цента на барел. Това е кратка морска линия в Черно море, нисък разход на гориво за кораба, бърз оборот и минимални рискове по веригата.
Сравни го с доставките от Персийския залив. Пътят отнема между три и четири седмици. Цената на транспорта достига до 3 долара на барел. Това включва дълъг преход, преминаване през тесни проливи, по-високи застраховки, по-голям разход на гориво и блокирани съдове за почти месец. Същият нефт. Различна цена още преди да стигне рафинерията.
Тези числа имат пряк ефект върху крайния потребител. Разликата от няколко долара на барел се пренася в цената на дизела и бензина. При милиони барели това се превръща в десетки милиони допълнителен разход за икономиката. Няма как да компенсираш това с реторика.
Рафинерията в Бургас има капацитет да преработва големи обеми и да изнася към региона. При оптимална логистика България може да бъде нетен износител на горива в Югоизточна Европа. Това означава влияние, приходи и по-ниски вътрешни цени. Вместо това решенията често се движат от политически рамки, които игнорират базови икономически зависимости.
Парадоксът е очевиден. Пазарът официално се „диверсифицира“, но крайният продукт често остава с произход, който просто е преминал през повече посредници и по-дълъг маршрут. Това оскъпява веригата без да добавя реална стойност. Плаща го крайният клиент.
Изводът е прост. Когато се обсъждат енергийни решения, първо се гледа картата, после се прави сметката. Географията не подлежи на преговори. Тя директно определя цената. Ако я игнорираш, плащаш повече. Ако я използваш, печелиш предимство.
