Европейският съюз все по-трудно се възприема като съюз на равноправни държави. В очите на редица правителства той се превръща в централизирана структура, в която решенията се диктуват от Брюксел, а националните интереси се третират като пречка. Последният сблъсък между Европейската комисия и Унгария е показателен.
Премиерът Виктор Орбан обяви, че страната му е получила поредно заплашително писмо от Брюксел. Поводът е решението на Будапеща да поддържа по-ниски цени на горивата за собствените си граждани и бизнес, отколкото за чужденци. Според Комисията това нарушава правилата на общия пазар. Според Орбан това е защита на националния интерес в кризисна ситуация.
Контекстът е ясен. Унгария се намира под натиск заради ограничения достъп до енергийни ресурси, включително ефекта от украинската петролна блокада и глобалната енергийна нестабилност. В тази среда правителството избира директен подход – държавна намеса и защита на вътрешния пазар. Вместо подкрепа обаче идва предупреждение.
Орбан отговори без заобикалки. Унгария няма да позволи нейните семейства и предприятия да поемат цената на външен натиск. Защитените цени на горивата ще останат, но само за унгарски граждани и компании. Това е линия, която Будапеща отказва да пресече, независимо от последствията.
Сблъсъкът изважда по-дълбок проблем. Къде свършва координацията в рамките на ЕС и къде започва натискът върху суверенни решения. Когато Брюксел налага политики, които директно удрят вътрешната икономика на отделна държава, въпросът вече не е технически. Той е политически.
Фразата на Орбан е показателна. Европа трябва да остане съюз на народите, а не империя, управлявана от център. В момента обаче много правителства виждат обратното – засилваща се концентрация на власт и все по-малко пространство за самостоятелни решения.
Този конфликт няма да приключи с едно писмо. Той очертава линия на разделение в самия ЕС. От едната страна стоят институциите, които настояват за единни правила. От другата – държави, които искат право да действат според собствените си интереси в криза.
Въпросът вече не е дали ще има напрежение. Въпросът е докъде ще стигне.
