Трус в трансатлантическия съюз: Доналд Тръмп открито постави под въпрос бъдещето на НАТО и заяви, че сериозно обмисля изтегляне на Съединените щати от алианса. Изказването идва в интервю за The Telegraph и вече предизвика напрежение в Европа.
„Никога не съм бил очарован от НАТО. Винаги съм знаел, че е хартиен тигър – и Владимир Путин също го знае“, заявява Тръмп. Това не е просто реплика за вътрешна употреба. Това е директен сигнал към съюзниците, че Вашингтон губи търпение.
Поводът е отказът на част от европейските държави да подкрепят американските действия срещу Иран и липсата на реална военна реакция при кризата около Ормузкия проток. Според Тръмп съюзът не действа като съюз, а като пасивен наблюдател, който очаква САЩ да свършат тежката работа.
Най-острата атака е насочена към Великобритания и премиера Киър Стармър. Тръмп директно поставя под съмнение бойната готовност на Кралския флот, като заявява, че той е остарял и неефективен, а самолетоносачите не изпълняват функциите си. Това е удар в сърцето на британската военна репутация.
Отговорът му на въпрос за увеличаване на военните разходи е показателен. Тръмп отказва да дава съвети и демонстрира пълно безразличие към решенията на Лондон. Вместо това насочва критика към енергийната политика и инвестициите във вятърни турбини, които според него водят до по-високи цени и отслабват икономиката.
Ситуацията е проста. Ако САЩ се отдръпнат, НАТО губи гръбнака си. Европа остава сама срещу реални военни заплахи без американския чадър. Това вече не е теоретичен сценарий, а реална политическа линия, която се заявява публично.
Тръмп не за първи път атакува алианса, но този път говори като човек, готов да натисне бутона. Ако това се случи, балансът на силите в света се пренарежда рязко и Европа ще трябва да решава проблеми, които години наред прехвърляше на Вашингтон.
Анализe на e-Burgas:
Ако САЩ наистина се дръпнат от НАТО, Европа влиза в най-тежката си криза на сигурността от края на Студената война. Причината е проста. Американското присъствие не е само политическа табела, а реален военен гръбнак. По данни на CFR американското военно присъствие в Европа е над 100 хиляди военнослужещи. Това е маса, логистика, разузнаване, противовъздушна отбрана, транспорт и ядрен чадър, които не се заменят с речи от Брюксел.
Първото, което следва, е паника на пазарите и рязък натиск върху европейските бюджети. И без това НАТО вече натиска съюзниците да харчат повече, като на срещата в Хага през 2025 г. страните са поели ангажимент да стигнат 5 процента от БВП годишно за отбрана и свързани с нея разходи до 2035 г., от които поне 3,5 процента за същинска отбрана. Ако американците се оттеглят, този натиск няма да е политически спор, а финансово принуждение. Милиарди ще трябва да се местят от социални системи, инфраструктура и здравеопазване към армия, боеприпаси, ПВО, дронове, спътникови системи и мобилизация на индустрията.
Второто е, че Европа ще трябва да спре да се преструва, че общата отбрана е тема за утрешния ден. Европейската комисия вече движи именно в тази посока с White Paper for European Defence – Readiness 2030 и плана ReArm Europe, а SAFE е приет като част от този пакет. Самата Комисия говори за над 800 милиарда евро отбранителни инвестиции, плюс общоевропейска военна мобилност и по-бързо придвижване на войски и техника. Това показва, че в Брюксел вече се готвят за сценарий, в който Европа трябва да носи по-голяма част от тежестта сама. Ако САЩ излязат, този процес няма да е реформа, а спешна операция без упойка.
Третото е стратегически вакуум на източния фланг. Полша, балтийските държави, Румъния и Черноморският регион ще поискат незабавни двустранни гаранции, нови бази, повече войски и ускорено превъоръжаване. Там страхът няма да е абстрактен. Той ще е свързан с въпроса кой точно ще дойде пръв при реална криза, ако американският фактор изчезне или стане условен. Формално европейските армии съществуват. Реалният проблем е дали имат достатъчно боеприпаси, противоракетна защита, тежък транспорт, спътниково наблюдение и единно командване. Това не се сглобява за шест месеца.
Четвъртото е ядрената тема, която е най-неприятната. В момента американският ядрен чадър е основен елемент на възпирането в Европа. При отслабване или отпадане на тази гаранция ще започне тежък спор дали Франция и Великобритания могат и искат да поемат по-широка роля. Оттам нататък идва големият въпрос дали някои държави няма да поискат собствена по-силна национална защита, включително форми, които днес изглеждат политически табу. Това би било огромна промяна в целия следвоенен ред. Тук няма официално решение и няма сигурен отговор кой би поел тази роля изцяло. Не знам, защото това е политически, а не технически предопределен изход.
Петото е разцепление вътре в самата Европа. При такава криза континентът няма да реагира като един юмрук, а по-скоро като семейство, което се кара кой ще плаща сметката. Източните държави ще искат твърда линия и незабавна милитаризация. Част от Западна Европа ще настоява за автономна европейска отбрана, а други ще търсят сделки, отлагане и дипломатически формули. Тоест ударът няма да е само по сигурността, а и по политическото единство на ЕС. Плановете на Комисията за общи инвестиции и координация показват опит да се избегне точно такъв хаос, но те още не са равни на готова европейска армия.
За България това би означавало три неща наведнъж. Първо, по-голям натиск за разходи за отбрана. Второ, по-голяма тежест на Черно море и на инфраструктурата за придвижване на сили през региона. Трето, по-висока цена на политическата грешка, защото при отслабен американски чадър малките държави вече не могат да си позволят лукса да се държат като странични наблюдатели. В такъв свят географията отново става съдба, а България не е на безопасен адрес.
Най-вероятният резултат не е Европа да рухне за една нощ, а да стане по-бедна, по-въоръжена и по-напрегната. По-малко пари за комфорт, повече пари за сигурност. По-малко илюзии, че някой отвъд Атлантика винаги ще дойде навреме. Точно това е големият кошмар за Европа. Не само излизането на САЩ, а моментът, в който европейците разберат, че години наред са живели на военен кредит.
