Вицепремиерът Стоил Цицелков подаде оставка само два дни след назначаването си, след като в публичното пространство излязоха стари данни за арест по линия на наркотични вещества. Самият той определи случая като „стар административен акт“, но натискът върху кабинета се оказа достатъчен, за да се стигне до бързо оттегляне.
Оставката идва на фона на силна политическа и медийна реакция. Част от коментаторите поставиха въпроси за процедурите по проверка на кандидатите за висши държавни постове, както и за това дали информацията е била известна предварително. Други защитиха Цицелков с аргумента, че случаят е от минал период и няма връзка с текущите му професионални ангажименти.
В кратко изявление той посочи, че не желае личният му казус да се превръща в пречка за работата на правителството и че подава оставка, за да „свали напрежението“. Подчерта, че срещу него няма висящи наказателни производства и че темата вече е била административно приключена.
Политическите реакции са разнопосочни. От опозицията настояха за по-строги критерии при назначенията и за по-прозрачна процедура по проверка на биографиите на кандидатите за висши длъжности. Част от управляващите признаха, че комуникацията около назначението е била прибързана и че случаят показва слабости в кадровата селекция.
В социалните мрежи темата бързо прерасна в по-широк дебат за двойните стандарти, публичния морал и готовността на обществото да „съди“ фигури с противоречива биография. Появиха се и мнения, че скоростта на политическата реакция показва чувствителност към общественото мнение, но същевременно поставя въпроса дали решенията се вземат под медиен натиск.
Казусът вероятно ще остане като кратък, но показателен епизод за начина, по който в българската политика се сблъскват репутационни кризи, кадрови решения и обществена реакция. Остава и въпросът дали подобни случаи ще доведат до реална промяна в процедурите по назначаване или ще бъдат поредният бързо отминал скандал.
