Появата на чуждестранни военни самолети на столичното летище „Васил Левски“ предизвика сериозен обществен и политически отзвук. В публичното пространство се разпространява информация, че правителството в оставка е дало разрешение за използване на летището от съюзнически сили без изрично решение на парламента. Същевременно се твърди, че на 23 и 24 февруари се предвижда временно ограничаване или спиране на гражданските полети заради военната активност.
Според разпространени данни, на летището са кацнали няколко типа военни самолети, включително танкери KC-135, тежки транспортни машини C-17 и други логистични платформи. Отделно се съобщава за пристигането на транспортен самолет C-130 от базата Рамщайн в Германия. Подобни самолети традиционно се използват за логистика, прехвърляне на техника и поддръжка на операции на съюзнически сили, включително в рамките на НАТО.
Официална подробна информация от българските институции за характера на полетите и точния им брой към момента остава ограничена. В подобни случаи обикновено става дума за съюзнически учения, ротация на сили, логистични операции или транзитни полети в рамките на съюзнически ангажименти. България е член на НАТО и предоставянето на инфраструктура за съюзнически сили се урежда по линия на двустранни споразумения и съюзнически процедури, които не винаги изискват отделно решение на парламента за всеки конкретен полет.
В същото време темата се политизира. Част от коментарите в публичното пространство свързват военната активност с международното напрежение в Близкия изток и предупрежденията на Иран към държави, които предоставят логистична подкрепа на САЩ. Подобни предупреждения се отправят периодично при ескалации, но не означават автоматично реална заплаха към конкретна държава, особено когато става дума за съюзнически логистични операции на територия на НАТО.
Появиха се и твърдения, че други държави в региона са отказали достъп до свои летища. Към момента няма официално потвърждение от правителствата на Турция, Румъния или Гърция за подобни откази в контекста на конкретната ситуация. В рамките на НАТО използването на инфраструктура се координира според конкретни операции, учения и логистични нужди и често включва различни държави по ротационен принцип.
Очаква се институциите да излязат с по-подробна информация относно характера на полетите, продължителността на присъствието на военни самолети и евентуалното отражение върху гражданските полети. Темата вероятно ще бъде поставена и на политическо ниво, тъй като въпросите за военната инфраструктура, съюзническите ангажименти и националната сигурност традиционно предизвикват силен обществен интерес.
