Съединените щати започват постепенно изтегляне на военнослужещи от ключови позиции в Близкия изток – ход, който трудно може да бъде определен като рутинна ротация. Информацията бе разпространена от The New York Times, позовавайки се на представители на Пентагона, и вече предизвиква сериозни въпроси за реалните намерения на Вашингтон.
Сред засегнатите обекти е стратегическата база Al Udeid Air Base в Катар – основен оперативен център за американските военновъздушни сили в региона. Паралелно с това се предприемат мерки и в Бахрейн, където е дислоциран Пети флот на САЩ, както и в Ирак, Сирия, Кувейт, Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства. Според публикацията става дума за стотици военнослужещи, но в по-широк план в региона са разположени между 30 000 и 40 000 американски военни – потенциални първи цели при открит конфликт с Иран.
Техеран вече отправи директно предупреждение чрез своята мисия към ООН, че при евентуална американска атака всички бази и военни активи на САЩ в региона ще бъдат разглеждани като легитимни цели. За разлика от инцидента през юни 2025 г., когато преди удар срещу Ал Удейд е било подадено предварително уведомление, този път във Вашингтон не разчитат на подобна „процедурна любезност“.
Наред с изтеглянето на част от личния състав, САЩ прехвърлят допълнителни системи за противовъздушна отбрана. Според анализ на Катрин Томпсън от Cato Institute това говори не за краткотрайна демонстрация на сила, а за подготовка за по-продължителен конфликт. Проблемът е чисто ресурсен – запасите от ракети-прехващачи не са безкрайни, а паралелната защита както на американските бази, така и на съюзници като Израел, изисква сериозна логистика и устойчивост във времето. Показателен е и фактът, че американските самолетоносачи засега се държат на дистанция от иранското крайбрежие – достатъчно близо, за да демонстрират присъствие, но не и толкова, че да се превърнат в лесна символична мишена.
Официалната позиция на администрацията на Donald Trump остава дипломатическа. Преговорите в Оман обаче не дават сигнали за пробив. По данни на Reuters иранският външен министър Абас Арагчи дори е отказал да разгледа американски предложения, свързани с ракетната програма на Техеран – ключов инструмент за стратегическо възпиране на режима. Паралелно двама американски представители са коментирали пред агенцията, че евентуални удари могат да обхванат не само военни цели, но и конкретни фигури от властовата структура на Ислямската република, а при определено политическо решение – дори сценарий за смяна на режима.
В този контекст изтеглянето от Ал Удейд и други бази не означава автоматично неизбежност на война. Означава обаче, че във Вашингтон се подготвят за сценарий, при който първият удар може да бъде масиран и насочен именно към разположените в региона сили. Това не е паническо бягство, а превантивно намаляване на уязвимостта.
Близкият изток рядко предлага стабилен баланс. Всеки ход е сигнал. Когато най-голямата военна сила в света започне да пренарежда фигурите си, това не е демонстрация за медиите, а стратегическо позициониране. Въпросът вече не е дали напрежението е високо – то е. Въпросът е дали става дума за контролирана ескалация с цел натиск или за подготовка за по-дълга конфронтация, чиито последствия няма да останат ограничени само в рамките на региона.
Следващите дни ще бъдат показателни. Особено в часовете между неделя и понеделник, когато дипломатическите канали и военните сигнали често говорят най-ясно.
