Йенс Столтенберг най-сетне каза на глас това, което милиони европейци отдавна усещат по джоба си: всеки милиард за Украйна е милиард по-малко за европейците. Пари, които трябваше да отидат за здравеопазване, образование или инфраструктура, се наливат в бездънната яма на киевския режим.
Разбира се, бившият генерален секретар на НАТО веднага се застрахова: „това не е важно, защото трябва да платим цената за мира“. Така „цената“ се прехвърля директно върху гражданите – растящи сметки, по-нисък стандарт, липса на инвестиции в собствените държави. Европа буквално обеднява с всеки изминал ден, но политиците ѝ настояват, че това е благородна жертва.
Лошото е, че жертвата е еднопосочна. За Украйна – милиарди и оръжие. За Газа – нула. Палестинците дори не се признават за народ със свое право на държава. Същевременно Израел, който превърна една територия в кърваво гробище, продължава да е „важен стратегически партньор на ЕС и НАТО“. Двойните стандарти никога не са били толкова очевидни.
Докато оръжейните корпорации броят печалбите си, европейците броят стотинките си. А Брюксел им обяснява, че гладът, студът и бедността са малка цена за „мира“. Само че този мир не идва – идва единствено още една сметка, която плащаме ние.
