Нефтохимик
С мъка пиша тези редове... За огромно съжаление Нефтохимик ще трябва да се раздели с "А" група след края на шампионата. Преди изиграването на плейофите отборът взема последно място в класирането с 12 точки и на практика е изпаднал. Това е много жалко с оглед на това колко много усилия положиха феновете и колко много изстрадаха, за да се извърви пътят обратно до "А" група след като през 2006-а Нефтохимик изпадна от елитния ешелон, а малко по-късно Митко Събев, Пламен Киряков, Йоан Костадинов и някои други хора буквално направиха опит за убийство на клуба.
Всъщност през 2009-а новото начало за Нефтохимик беше повече от обещаващо. На стадиона в Долно Езерово, макар и далеч от родния дом, над 3000 души дойдоха, за да видят възраждането на "шейовете", когато отборът стартира на чисто във "В" група. През следващите години във "В" и "Б" група пък Нефтохимик изигра два оставащи в съзнанието мача с Ботев (Пловдив) на родния си стадион "Нефтохимик", където атмосферата беше като за среща, решаваща шампионската титла на България. На тези празници на футбола се стекоха по над 10 000 бургазлии, които ясно показаха, че предпочитаният футболен цвят в града е зеленият.
През 2013-а, след постоянни финансови трудности, след постоянни драми около това дали изобщо клубът ще оцелее, все пак Нефтохимик се завърна в "А" група, завърна се на стадион "Нефтохимик", и феновете започнаха да се надяват, че добрите времена от края на 90-те може и да се върнат и ли, че поне отборът няма да играе ролята на аутсайдер в групата на майсторите. Надяваха се, защото Община Бургас и кметът Димитър Николов цяла година им обещаваха , че отборът ще оцелее, че ще бъдат намерени спонсори, че Общината ще гарантира за изплащането на наема за стадион „Нефтохимик“ и, че „Лукойл“ ще бъде притиснат най-после да помогне на своето собствено творение – Нефтохимик. Представители от ръководството на клуба и феновете неколкократно се срещаха с кмета Николов и всеки път получваха ръкостискания, усмивки и най-вече празни, празни, празни обещания.
Нито едно от гореизброените обещания не стана факт. Нефтохимик бе изгонен отново от родния си стадион и бургазлии бяха принудени да започнат да домакинстват в Сливен, "Лукойл" твърдо заяви, че няма да помага, а други спонсори също не бяха намерени.
Всички тези неща нямаше как да не се отразят на отбора и вместо да се намери един сериозен спонсор, в клуба пристигнаха бизнесмените от Търговище "ЕМУ", които поеха клуба, превърнаха го в тото отбор и записаха една от най-срамните ери в историята на Нефтохимик. В средата на шампионата търговищките актьори си тръгнаха, но щетите вече бяха нанесени. Макар и в клуба вече истинска власт да имаха милеещите за Нефтохимик Николай Тодоров и Костадин Джамбазов, остатъците в съзнанието за симулативна и слаба игра тежаха, а това в комбинация с домакинстването в Сливен, логично намали публиката на Нефтохимик, която бе обзета от апатия.
С радост пиша тези редове... Все пак в съзнанието на всеки един фен на Нефтохимик ще останат двете паметни победи над градския враг Черноморец и най-вече първата на родния стадион "Нефтохимик", с 3000 души зелена агитка, изпълнила до краен предел секторите отредени за нея и с гола, донесъл победата за "шейховете" в 90-а минута с 3:2. Тогава Нефтохимик получи своето зелено възмездие.
Другото радостно в ситуацията е, че Нефтохимик може и вече да е изпаднал в "Б" група, но точно с тези две победи над синия отбор, "шейховете" успяха да повлекат и Черноморец към "Б" група. Моля неутралните зрители да забравят за термина "бургаски футбол", много пъти съм писал защо. Когато футболният ти враг страда, ти се радваш, точка!
А какво ще се случи през следващите години с Нефтохимик, само времето ще покаже, но аз знам едно. Докато все още има фенове със зелена кръв, докато все още има фенове със зелени сърца, докато все още има зелени фанатици, борещи се за идеята Нефтохимик, отборът ще го има и нито един кмет, политик или бизнесмен няма да е в състояние да убие клуба, както не успяха да го убият през 2006-а, както не успяха да го убият през 2013-а, както няма да успеят да го убият никога!
Черноморец
В Черноморец трябва да разчитат на нещо повече от чудо, за да останат и догодина сред 12-те най-добри отбора на България. След като само допреди няколко години отборът се бореше за челните места в класирането, днес спасението изглежда невъзможно.
Преди изиграването на плейофите, в които ще премерят сили последните седем отбора в класирането, Черноморец се намира на цели 9 точки от сигурната зона, където се намира отборът на Локомотив София.
В първите три кръга Черноморец успя да спечели едва една точка, след като загуби нещастно от ЦСКА и допусна каръшко равенство при гостуването си на Локомотив Пловдив. В последния кръг пък бургазлии бяха надиграни от Берое и записаха домакинска загуба с 1:3.
Едно от малкото положителни неща в отбора е фактът, че за първи път от много време чужденците в селекцията са сведени до минимум, което дава шанс на повече родни състезатели да покажат качествата си. Треньорът Димитър Димитров Херо обаче за поредна година бе оставен да се оправя с „наличното“, а този път липсват класните попълнения, които Черноморец имаше късмета да привлече през изминалите сезони с минимални средства.
Само да припомним, че за последните няколко години през отбора минаха играчи като Мишел Платини, Жужу, Шаешу, Юсуф, Анисе, Асис, Уатара, Боли, Пламен Димов, Георги Терзиев и много други, които бяха продадени изгодно и в момента играят успешно, но за чужди отбори. Парите от тях обаче не бяха отделени за нови класни попълнения, а за запъване на на бездъмната яма, която представлява бюджета на отбора в момента.
Оттук нататък следват мачове само с отбори, които на първ поглед са от чергата на Черноморец и отборът би трябвало да има шансове за точки във всеки мач. Надпреварата обаче ще е сериозна, а голямото изоставане едва ли може да бъде стопено, още повече, че преките конкуренти от Локомотив София и Славия показват добра форма напоследък. Единственото нещо, с което отборът може да зарадва малкото си останали фенове е да се бори за две победи срещу врага Нефтохимик, който спечели първите два рунда пред есента.
А по всичко личи, че дербито догодина ще се пренесе в „Б“ група, където зарядът може да бъде дори по-голям, ако все пак двата отбора намерят сили да се борят за класиране. И ако изобщо съществуват.
* Текстът за Нефтохимик подготви Димитър Костов, а този за Черноморец Венелин Костадинов 
Нефтохимик
С мъка пиша тези редове... За огромно съжаление Нефтохимик ще трябва да се раздели с "А" група след края на шампионата. Преди изиграването на плейофите отборът взема последно място в класирането с 12 точки и на практика е изпаднал. Това е много жалко с оглед на това колко много усилия положиха феновете и колко много изстрадаха, за да се извърви пътят обратно до "А" група след като през 2006-а Нефтохимик изпадна от елитния ешелон, а малко по-късно Митко Събев, Пламен Киряков, Йоан Костадинов и някои други хора буквално направиха опит за убийство на клуба.
Всъщност през 2009-а новото начало за Нефтохимик беше повече от обещаващо. На стадиона в Долно Езерово, макар и далеч от родния дом, над 3000 души дойдоха, за да видят възраждането на "шейовете", когато отборът стартира на чисто във "В" група. През следващите години във "В" и "Б" група пък Нефтохимик изигра два оставащи в съзнанието мача с Ботев (Пловдив) на родния си стадион "Нефтохимик", където атмосферата беше като за среща, решаваща шампионската титла на България. На тези празници на футбола се стекоха по над 10 000 бургазлии, които ясно показаха, че предпочитаният футболен цвят в града е зеленият.
През 2013-а, след постоянни финансови трудности, след постоянни драми около това дали изобщо клубът ще оцелее, все пак Нефтохимик се завърна в "А" група, завърна се на стадион "Нефтохимик", и феновете започнаха да се надяват, че добрите времена от края на 90-те може и да се върнат и ли, че поне отборът няма да играе ролята на аутсайдер в групата на майсторите. Надяваха се, защото Община Бургас и кметът Димитър Николов цяла година им обещаваха , че отборът ще оцелее, че ще бъдат намерени спонсори, че Общината ще гарантира за изплащането на наема за стадион „Нефтохимик“ и, че „Лукойл“ ще бъде притиснат най-после да помогне на своето собствено творение – Нефтохимик. Представители от ръководството на клуба и феновете неколкократно се срещаха с кмета Николов и всеки път получваха ръкостискания, усмивки и най-вече празни, празни, празни обещания.
Нито едно от гореизброените обещания не стана факт. Нефтохимик бе изгонен отново от родния си стадион и бургазлии бяха принудени да започнат да домакинстват в Сливен, "Лукойл" твърдо заяви, че няма да помага, а други спонсори също не бяха намерени.
Всички тези неща нямаше как да не се отразят на отбора и вместо да се намери един сериозен спонсор, в клуба пристигнаха бизнесмените от Търговище "ЕМУ", които поеха клуба, превърнаха го в тото отбор и записаха една от най-срамните ери в историята на Нефтохимик. В средата на шампионата търговищките актьори си тръгнаха, но щетите вече бяха нанесени. Макар и в клуба вече истинска власт да имаха милеещите за Нефтохимик Николай Тодоров и Костадин Джамбазов, остатъците в съзнанието за симулативна и слаба игра тежаха, а това в комбинация с домакинстването в Сливен, логично намали публиката на Нефтохимик, която бе обзета от апатия.
С радост пиша тези редове... Все пак в съзнанието на всеки един фен на Нефтохимик ще останат двете паметни победи над градския враг Черноморец и най-вече първата на родния стадион "Нефтохимик", с 3000 души зелена агитка, изпълнила до краен предел секторите отредени за нея и с гола, донесъл победата за "шейховете" в 90-а минута с 3:2. Тогава Нефтохимик получи своето зелено възмездие.
Другото радостно в ситуацията е, че Нефтохимик може и вече да е изпаднал в "Б" група, но точно с тези две победи над синия отбор, "шейховете" успяха да повлекат и Черноморец към "Б" група. Моля неутралните зрители да забравят за термина "бургаски футбол", много пъти съм писал защо. Когато футболният ти враг страда, ти се радваш, точка!
А какво ще се случи през следващите години с Нефтохимик, само времето ще покаже, но аз знам едно. Докато все още има фенове със зелена кръв, докато все още има фенове със зелени сърца, докато все още има зелени фанатици, борещи се за идеята Нефтохимик, отборът ще го има и нито един кмет, политик или бизнесмен няма да е в състояние да убие клуба, както не успяха да го убият през 2006-а, както не успяха да го убият през 2013-а, както няма да успеят да го убият никога!
Черноморец
В Черноморец трябва да разчитат на нещо повече от чудо, за да останат и догодина сред 12-те най-добри отбора на България. След като само допреди няколко години отборът се бореше за челните места в класирането, днес спасението изглежда невъзможно.
Преди изиграването на плейофите, в които ще премерят сили последните седем отбора в класирането, Черноморец се намира на цели 9 точки от сигурната зона, където се намира отборът на Локомотив София.
В първите три кръга Черноморец успя да спечели едва една точка, след като загуби нещастно от ЦСКА и допусна каръшко равенство при гостуването си на Локомотив Пловдив. В последния кръг пък бургазлии бяха надиграни от Берое и записаха домакинска загуба с 1:3.
Едно от малкото положителни неща в отбора е фактът, че за първи път от много време чужденците в селекцията са сведени до минимум, което дава шанс на повече родни състезатели да покажат качествата си. Треньорът Димитър Димитров Херо обаче за поредна година бе оставен да се оправя с „наличното“, а този път липсват класните попълнения, които Черноморец имаше късмета да привлече през изминалите сезони с минимални средства.
Само да припомним, че за последните няколко години през отбора минаха играчи като Мишел Платини, Жужу, Шаешу, Юсуф, Анисе, Асис, Уатара, Боли, Пламен Димов, Георги Терзиев и много други, които бяха продадени изгодно и в момента играят успешно, но за чужди отбори. Парите от тях обаче не бяха отделени за нови класни попълнения, а за запъване на на бездъмната яма, която представлява бюджета на отбора в момента.
Оттук нататък следват мачове само с отбори, които на първ поглед са от чергата на Черноморец и отборът би трябвало да има шансове за точки във всеки мач. Надпреварата обаче ще е сериозна, а голямото изоставане едва ли може да бъде стопено, още повече, че преките конкуренти от Локомотив София и Славия показват добра форма напоследък. Единственото нещо, с което отборът може да зарадва малкото си останали фенове е да се бори за две победи срещу врага Нефтохимик, който спечели първите два рунда пред есента.
А по всичко личи, че дербито догодина ще се пренесе в „Б“ група, където зарядът може да бъде дори по-голям, ако все пак двата отбора намерят сили да се борят за класиране. И ако изобщо съществуват.
* Текстът за Нефтохимик подготви Димитър Костов, а този за Черноморец Венелин Костадинов Още от последните новини
Водещи новини
