3 януари 2023 г. — служебното правителство на президента Румен Радев чрез министъра на енергетиката Росен Христов и държавната „Булгаргаз“ подписва с турската BOTAŞ 13-годишен договор за достъп до LNG терминали и газопреносната мрежа на Турция. С него България получава право да внася до 1,5 млрд. куб. м годишно неруски газ през турска инфраструктура.
Къде е противоречието
От самото начало сделката бе посочена като спорна – дългосрочна, сключена от кабинет без парламентарна подкрепа и със значителни фиксирани такси. Критиците ѝ твърдяха, че е „заробваща“ и оставя страната в зависимост. Президентът и служебният кабинет бяха обвинявани, че прокарват проруски курс.
Но фактите от онзи момент показват друго:
- След спирането на руския газ през април 2022 г., България разполагаше с ограничени маршрути. Интерконекторът с Гърция (IGB) още не бе в пълен търговски капацитет, а дългосрочният договор за азерски газ покрива само част от нуждите.
- Турция бе единствената страна в региона с работещи LNG терминали и свободен капацитет за слотове. Без „Боташ“ България рискуваше дефицит в зимния сезон.
- На пазар с изключително високи цени след войната в Украйна, опцията „турски вход“ бе по-малкото зло – неевтин, но гарантиран достъп до неруски молекули.
Как се трупат загубите
Днес, две години по-късно, „Булгаргаз“ плаща стотици милиони за неизползван капацитет, защото пазарът се промени – влезе в сила IGB, азерският газ тече в пълен обем, а LNG терминали в Гърция и Гърция–Италия станаха конкурентни. Така договорът „Боташ“ изглежда скъп и излишен.
Борисов, Пеевски и политическият контекст
По документи договорът е подписан от „Булгаргаз“ и BOTAŞ. Нито Борисов, нито Пеевски фигурират в преговорите. Имената им се появяват по-късно – Борисов като критик и лобист за предоговаряне, Пеевски като фактор в парламентарната аритметика, въпреки, че Бинали Йълдъръм лично благодари на Делян Славчев Пеевски за договора с БОТАШ - сделка, от която Турция печели милиони на ден.
Президентът Радев няма право да подписва търговски споразумения, но носи политическа отговорност за избора на кабинет.
Какво може да се направи – реалистичните опции
- Предоговаряне (тарифни ленти/сезонност/нетиране на услуги).
- Монетизиране на неизползван капацитет (swap/продажба на слотове).
- Арбитраж – само като лост, не като цел (висок риск/цена).
Изводът
Да, днес договорът изглежда тежък и вероятно ще остане в историята като скъпо решение. Но в началото на 2023 г. той бе единственият инструмент за гарантиране на доставки, които не са руски. Политическите обвинения за „руско влияние“ върху президента и служебния кабинет в този контекст звучат парадоксално – точно под тяхно ръководство България се обвърза дългосрочно с алтернатива на Москва, макар и скъпоструваща.
