1216 лв. на месец са необходими за издръжка на един работещ

1216 лв. на месец са необходими за издръжка на един работещ - E-Burgas.com

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство достигна през месец март до 1216 лв., показа репортаж на БНТ. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, живеещо само, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. За едногодишен период разходите за издръжка на живота на 1 работещо лице нараства с 157 лв., като от тях групата на хранителните стоки нараства с 69 лв., а на нехранителните стоки и услуги с 89 лв.

Това показва анализът на наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за първото тримесечие на 2022 г., изготвен от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Данните бяха представени днес от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на института Любослав Костов и зам.-директора Виолета Иванова.

Димитров посочи, че за тричленно домакинство – с двама работещи и едно дете, необходимият нетен доход за издръжка достига 2189 лв. За една година нарастването е с 283 лева. Толкова пари повече искаме и ние. С 15% минимум непременно трябва да се повишат доходите, каза президентът на КНСБ и посочи, че през второто и третото тримесечие инфлацията ще продължи да се ускорява.

Именно на трайното повишение на цените от края на миналата година, продължило и през първите три месеца на тази, се дължи и ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка.

Брутната Заплата за издръжка за едно работещо лице пък е 1567 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете, за всеки от двамата работещите не трябва да бъде по-ниска от 1411 лв., за да може да се осигури необходимия доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2820 лв.

Данните показват, че на годишна база брутната Заплата за издръжка за двама работещи с 1 дете нараства със 183 лв. или общо с 366 лв. Заплата за издръжка за работещ (сам живеещ) нарастването е с 202 лв. от началото на годината.

Тревожен е фактът, че намалява делът на наетите лица на трудово и служебно правоотношение, които получават трудово възнаграждение по-високо от Заплата за издръжка за 1 работещи, сам живеещ (1567 бруто), от 34.4% през ноември 2021 г., вече са 28.9% през февруари 2022 г. Това е доказателство, че доходът за ЗИ нараства по-бързо в сравнение с доходите от труд, посочи Виолета Иванова.

Към февруари тази година под необходимата Заплата за издръжка за един работещ получават 1,7 млн. от трудещите се хора. Над сумата са 713 хил.

Данните за ЗИ на 3- членно домакинство показват, че съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през март бележи намаление и достига до 46.1%, след като предходното тримесечие е от 48.8%. Тази низходяща тенденция показва, че необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата. Това е достатъчен аргумент да се твърди, че МРЗ не покрива необходимия доход за издръжка и това обрича семействата на бедност и лишения.

Ето защо, посочи Иванова, КНСБ настоява за ежегоден ръст със 17-18 % на минималната заплата, така до 4-5 г. да се достигне заплатата за издръжка, ако инфлацията се успокои. Освен това, от 2023 г. трябва да изпълняваме и проекта за европейска директива, която казва, че минималната заплата трябва да е не по-малко от 50% от средната за страната. Постигането на такава адекватност на МРЗ би спомогнало да се ограничи делът на „нископлатените работници“ и на „работещите бедни“.

Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжка през първото тримесечие на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. На тримесечна база хранителните стоки нарастват с 9.2%, а на годишна с 17.7%.

По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:

- "Хляб и зърнени храни със 7.5% на тримесечна база, на годишна с 18.9%. Само групата на „Хлебни изделия“ нарастват с 4.3% и достигат ръст на годишна база от 20%;
Цената на „Брашно“ нараства за тримесечие с 18.4% и достига годишен ръст от 35%. Увеличението е с около 50-60 ст. в сравнение със същия период на предходната година.
- „Мляко и млечни продукти“ групата бележи тримесечен ръст с 6.9% и с 18% за година. В абсолютни величини нарастването за годишен период при сиренета е с около 1.60 – 2 лв., а при кашкавали с около 3 -3,50 лв. и бележат годишен ръст от 11.7 до 27.4%.
- „Животински и растителни масла“ групата нараства с 21.8% на тримесечна база, като само слънчогледовото олио e с 30%. В рамките на годишен период увеличението на слънчогледовото олио е в диапазон 1,30 – 1,60лв., и достига ръст от 56.9%;
- Яйца нарастват с 24% на годишна база, а на тримесечна с 6.7%;
- „Месо и месни продукти“ тримесечният ръст общо за групата е със 7.1% и с 10.8% на годишна база. Драстично нарастване на годишна база се наблюдава при агнешко месо с 28.6% , пиле – с около 22%.
- Захар и захарни изделия с 6.5%. Цената на захарта се увеличава с повече от 45-50 ст. на годишна база (с около 22.5%)

- Цените на услугите в заведения за обществено хранене, също бележат ръст със 7.8% на трим. база. По-силно е изразено нарастването в Заведения за бързо хранене с 9%, Храни за бърза консумация с 11%. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с повече от 1/5.

- Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат също ускорение с 4.1%, а на годишна база ръст от 13.2%.

През последните месеци постоянно се споделяше мнението, че за България инфлацията е внесена отвън, на която трудно можем да противодействаме. Наред с това, се наблюдават местни фактори, които ускориха инфлационните процеси. Неконтролируемо нарастване на маржа между доставна и крайна потребителска цена, изпреварващ ръст на борсовите цени, както и спекулативните надценки на търговците на дребно са резултат от несигурността на бизнеса за приходите от продажбите на дребно и възможността да се покрие стойността на следващата доставка. Всички тези действия са причина България трайно да отстоява водещи позиции в нивата на инфлация в сравнение с страните членки на ЕС, обясни Виолета Иванова.

Равнището на инфлация в България е по-високо от средните европейски нива – 7.8%. Само 5 държави членки на ЕС имат по-високи нива на инфлация през март. Това са Литва (15.6%), Естония (14.8%), Чехия (11.9%), Нидерландия (11.7%), Латвия (11.5%).

При това, за България определи групи имат водещи позиции. Така напр., групата на храни в ЕС-27 отчита нарастване с 6.9%, в България е с 17%, пред нас е само Литва с 17.6%. От избраните жизнено важни стокови групи, България има водещи позиции при Хляб с 25.7%, Месо с 9.6%, Природен газ с 148.6%.

Ускорено нарастване на цените на стоки от първа необходимост, при това значително на средните европейски нива е причина за все по-бързо доближаване до средното ценово равнище на ЕС 27, при това доходите в България остават най-ниски в сравнение със страните членки на ЕС.

Любослав Костов обърна внимание, че закъснялото увеличение на минималната работна заплата от 1 април с 9.2% се обезцени от кумулативната инфлация от 12.4%. Това постави пред сериозни затруднения около 870 хил. от заетите лица с платен данък до МРЗ от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива, поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет. Според изчисленията на КНСБ минималната заплата у нас трябваше да бъде 760 лв. още от 1 януари тази година, за да може тя да се доближи до 50% от средната.

От началото на 2022 г. всички държави със законоустановена МРЗ предприеха увеличение, с изключение на България и Латвия. При това, държави като Литва, Унгария още в началото на годината увеличиха МРЗ с над 13%. Така размерът на МРЗ в България запазва трайно най-ниски нива в сравнение с държавите членки на ЕС-27, каза Костов. В сравнение с балканските страни последното място заема Албания (248 евро) и след нея се нарежда България (332 евро).

МРЗ в България е по-ниска с около 7 пъти от тази в Люксембург, а паритетът на покупателна способност с около 3 пъти.

Наред с най-високите нива на инфлация, България е с най-ниската покупателната способност в целия Европейски съюз. Достатъчен аргумент са сравнителните данни за разходите за труд. През 2021 г. средните почасови разходи за труд за България са 7 евро и са 4 пъти по-ниски от средните за ЕС (29.1 евро). Най-ниските почасови разходи за труд са регистрирани в България (€7,0) и Румъния (€8,5), а най-високите в Дания (€46,9), Люксембург (€43,0) и Белгия (41,6 евро). Очакванията от рязкото покачване на цените на енергията и храните са за свиване на реалните доходи на домакинствата и до намаляване на частното потребление, което е основен източник за икономически растеж.

Наред с това в Бюджет 2022 не се предвиди увеличение на работните заплати в бюджетната сфера. Поради тази причина, не бе постигнато и увеличение, което да компенсира поне ръста на инфлацията. В бюджетната сфера има голям дял нископлатени работници, с брутно работна заплата в диапазон около 1058 лв. до 1385 лв.

През 2021 г. под линията на бедност са 22.1% от населението на страната, като намалението с 1.7 процентни пункта. Важно е да се отбележи, че държавните политики насочени към системата на социално подпомагане имат съществено значение за намаляване на нивата на бедност. Равнището на бедността преди получаване на социалните трансфери и пенсии е от 44.3%, но равнището на бедност се редуцира до 22.1% след получаване на обезщетенията, социалните и семейни помощи и добавки, пенсиите.

Над 1,5 млн. лица остават под прага на бедност, като намалението е едва с 128 хил. Тревожността нараства със спирането на природния газ от Русия и очакванията са драстичен скок на цените на електроенергията и топлоенергията, който ще се засегне всички домакинства, но най-тежко ще бъде за домакинствата в положение на енергийна бедност и домакинствата с ниски доходи. Костов посочи, че това налага приоритетно дискутиране и определяне на дефиницията „енергийно беден“.

При тази инфлация и очакванията за високи комунални разходи през следващия отоплителен сезон трябва да се мисли за увеличение на обхвата на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление. Освен това, с прогнозната инфлация трябва да се коригират и базовите параметри, въз основа на които се определя достъпът, както и самите социални помощи, при това поетапно да се достигне нивото на прага на бедност измерен по методологията на Евростат, каза още Костов.

 

Свързани статии
Рашков обеща да вдигне полицейските заплати Полицаи и надзиратели на протестен палатков лагер, искат по-високи заплати Николов вдигна заплатите на медиците в общинксото здравеопазване Ръст на заплатите в Бургаско заради липса на кадри Недостиг на квалифицирани кадри по морето заради ниско заплащане Започва ваксинация на служителите в Слънчев бряг Ударихме дъното по цената на труда в Европа Област Бургас остава на 11-то място по средна работна заплата Излъгаха личните асистенти за обещаните заплати Вдигат заплатите във ВиК холдинга
Тагове
заплати служители работници
Коментари

Още от последните новини