На 23 октомври се навършват осем години от официалното представяне на едно от най-значимите открития в историята на подводната археология. В българската част на Черно море международна експедиция открива древногръцки търговски кораб, престоял на морското дъно около 2400 години. Неговото състояние изненадва учените и променя представите им за това какво е способно да съхрани морето.
Някъде в дълбините на Черно море, далеч от светлината и човешкото присъствие, лежи кораб, плавал по времето на древните гърци. Когато е потънал, Рим все още не е бил световна империя, а по западното Черноморие са се развивали гръцките колонии, чиито следи и днес откриваме по нашите земи.
На дълбочина над два километра корабът е останал почти недокоснат от времето. Запазени са корпусът, мачтата, кормилните елементи и дори пейките за гребците. Подобно съчетание от древност и степен на съхранение няма известен аналог сред откритите дотогава корабокрушения.
Дългият приблизително 23 метра плавателен съд е идентифициран като древногръцки търговски кораб от класическата епоха. Радиовъглеродният анализ на взет дървен образец насочва учените към периода около 400 година преди Христа.
Откритието е направено през 2017 година, а резултатите са представени официално на 23 октомври 2018 година. Новината обикаля световните медии и поставя българската акватория на Черно море в центъра на международното археологическо внимание.
Особено любопитно е, че преди откриването на този кораб учените са познавали подобна конструкция предимно от изображения върху древногръцка керамика. Един от най-известните примери е античната ваза, съхранявана в Британския музей, която изобразява Одисей, привързан към мачтата, докато корабът му преминава покрай сирените.
Оказва се, че изображенията на древните художници не са били само художествена интерпретация. На морското дъно археолозите откриват реален плавателен съд, който позволява да бъдат изследвани конструктивните решения, познати дотогава главно от изкуството и писмените сведения.
Но как дървен кораб успява да оцелее близо две хилядолетия и половина?
Отговорът се крие в необичайната химична среда на Черно море. В дълбоките му водни слоеве практически липсва свободен кислород. При тези условия дейността на организмите, които обикновено разрушават дървените конструкции на потънали кораби, е силно ограничена.
Именно тази особеност превръща дълбоководните райони на Черно море в естествен архив на морската история. Докато в други морета дървените корпуси често изчезват и археолозите откриват само товари, котви или отделни конструктивни елементи, тук цели части от древните плавателни съдове остават на мястото си.
Откритието е част от мащабния международен проект Black Sea Maritime Archaeology Project, известен като Black Sea MAP. В него участват учени от Великобритания, България, Швеция, САЩ и Гърция. Сред българските партньори са Националният археологически институт с музей при БАН и Центърът за подводна археология в Созопол.
Между 2015 и 2017 година експедицията изследва повече от 2000 квадратни километра морско дъно в българската изключителна икономическа зона. Резултатът надхвърля първоначалните очаквания. Установени и документирани са 65 корабокрушения от различни исторически периоди, включително римски търговски кораби, византийски съдове и останки от османската епоха.
Мащабът на научната работа също впечатлява. Експедицията събира над 250 000 фотографии с висока разделителна способност, стотици часове подводни видеозаписи и огромен обем сонарни, лазерни и геофизични данни.
За изследванията са приложени дистанционно управлявани подводни апарати, способни да работят на дълбочини, недостъпни за обичайните водолазни операции. Благодарение на тях учените създават подробна документация и триизмерни модели на останките, без да нарушават състоянието на археологическите обекти.
Любопитен е и фактът, че експедицията първоначално е насочена към изследване на древните промени в нивото на Черно море и потопените крайбрежни територии. Освен корабите учените проучват и останки от селище от ранната бронзова епоха в района на Ропотамо. Така изследването предоставя данни едновременно за мореплаването, търговията и живота по древното Черноморие.
Самият древногръцки кораб остава на морското дъно. Вместо да предприемат изключително рисково и скъпоструващо изваждане, изследователите избират да запазят находката в естествената ѝ среда, където тя е оцеляла хилядолетия.
Осем години след официалното оповестяване на откритието то продължава да има огромно научно значение. Подобни находки позволяват на изследователите да проверяват исторически хипотези за устройството на античните кораби, начините на управление, развитието на корабостроенето и морската търговия.
За България това е и повод да погледне по различен начин на собственото си морско наследство. Черно море не е само пространство за транспорт, риболов, туризъм и съвременна геополитика. Под неговите води се намират материални свидетелства за цивилизации, търговски пътища и човешки съдби, останали скрити в продължение на хилядолетия.
А откритието на 2400-годишния кораб показва нещо особено важно: част от световната история на мореплаването все още лежи на дъното на българското Черноморие и тепърва предстои да бъде изучавана.
