Случаят със Соня Колтуклиева предизвика предвидимия спор. Едни осъдиха служителя на НСО, други заявиха, че журналистката сама си е виновна. В шума около инцидента лесно се пропуска най-важният детайл от видеото: охраната неколкократно я предупреждава да отстъпи.
Колтуклиева не се намира пред обикновен автомобил. В него се е качила председателката на Народното събрание Михаела Доцова. На кадрите се вижда как журналистката посяга към вратата и я отваря, въпреки предупрежденията. Журналистическият статут дава право да задаваш въпроси и да снимаш. Не дава право да отваряш автомобила на охранявано лице.
Това трябва да се каже ясно, без заобикалки. Ако човек бъде предупреден неколкократно да се отдалечи от охраняван автомобил, а продължи към него и отвори вратата, той сам създава ситуация, която службата трябва да овладее. Въпросът към Доцова е журналистическа работа. Отварянето на вратата след предупрежденията е друго действие.
Този факт обаче не приключва случая. Законът за НСО допуска физическа сила само когато тя е абсолютно необходима и изисква тя да спре веднага след постигане на целта. Затова проверката трябва да установи дали служителят е приложил необходимата сила, дали е прекратил действието веднага и дали падането и травмите са последица от прекомерна реакция. Предупрежденията са важен факт. Те не освобождават охранителя от задължението да действа в рамките на закона.
Тук е двойният аршин, който личи в реакциите. Не можеш да твърдиш, че законът трябва да се спазва, а после да оправдаваш отварянето на охранявана кола с това, че човекът е журналист. Не можеш и да настояваш за безусловно наказание на служителя, преди да е изяснено каква сила е била необходима в конкретния момент.
Видеото не показва невинно задаване на въпрос, прекъснато без предупреждение. Показва предупреждения, движение към автомобила и отваряне на вратата, последвани от физическа намеса и падане на земята. Всяка от тези стъпки има значение. Ако коментираме само последните секунди, премълчаваме началото. Ако се позоваваме само на началото, омаловажаваме последиците от намесата.
Международните примери също не бива да се представят като доказателство, че всяка реакция на охраната е допустима. През 2020 г. фотограф е изведен от охраняван периметър край самолета на Джо Байдън, след като не се подчинява на указанията. През 2023 г. агент на Secret Service стреля по хора, разбиващи прозорец на празен служебен автомобил. Протестиращият пред кортежа на Борис Джонсън е арестуван за възпрепятстване на движението. Мъжът, който се приближава до Дейвид Камерън през 2014 г., е повален от охраната, но освободен след кратка проверка. Това са различни случаи с различни действия и последици.
НСО вече обяви проверка и съобщи, че е уведомила Военната прокуратура. ВМА потвърди, че Колтуклиева е прегледана, но не посочи публично диагноза. Междувременно политически фигури поискаха оставката на Доцова, а президентът Илияна Йотова осъди реакцията на служителя като прекомерна. Тези позиции не заместват установяването на фактите.
Ако някой посегне към вратата на твоя автомобил, докато си вътре, ще го възприемеш като навлизане в личното ти пространство и заплаха. Охраняваното лице има същото право на защита. Но служителят, който го пази, носи отговорност за начина, по който реагира.
Затова въпросите не са един, а два. Защо Колтуклиева пренебрегва неколкократните предупреждения и отваря вратата на охраняван автомобил? И приложи ли служителят на НСО само необходимата сила, за да я отстрани?
Правилата важат и за журналиста, и за охранителя, и за политика. Ако ги прилагаме според симпатиите си, не защитаваме закона. Защитаваме своите хора.
