Попитахме д-р Елена Базарова-Парушева за магията на отслабване с медикаменти
Ако човечеството обича нещо повече от топла супа в дъждовен вторник, това е обещанието за бързо решение. През вековете сме пробвали танци за дъжд, алхимия, пиявици и диети с лучена супа. Днес надеждите често се събират в малка инжекционна писалка.
Оземпик, Уегови, Мунджаро и Саксенда са сред най-обсъжданите лекарства. За едни те са пробив в лечението на затлъстяването. За други са поредната мода. Истината изисква повече от крайни оценки. Тези лекарства имат реален ефект, но не действат еднакво и не са подходящи за всеки.
Как работят?
Семаглутидът, познат под марките Оземпик и Уегови, действа като GLP‑1. Тирзепатидът, продаван като Мунджаро, действа върху рецепторите на два хормона: GLP‑1 и GIP. Лекарствата намаляват апетита, забавят изпразването на стомаха и подпомагат контрола на кръвната захар. При някои хора това води до гадене, повръщане, диария или запек. Интензитетът на ефекта и нежеланите реакции се различават.
Важно е да не поставяме всички препарати под общ знаменател. Оземпик е одобрен за лечение на диабет тип 2. Уегови и Саксенда са предназначени за контрол на теглото. Мунджаро има показания за диабет тип 2 и за контрол на теглото. Различава се и честотата на поставяне: семаглутидът и тирзепатидът се прилагат веднъж седмично, а лираглутидът, познат като Саксенда, се поставя ежедневно.
Какво не показва кантарът?
Лечението може да доведе до значително намаляване на теглото. Това облекчава механичното натоварване върху тялото. Кантарът обаче не показва какво точно губим по пътя.
При отслабване намаляват мастната и чистата телесна маса. В изследване на участници, лекувани с тирзепатид, средната промяна за 72 седмици е спад от 21,3% в теглото, 33,9% в мастната маса и 10,9% в чистата телесна маса спрямо началните стойности. Чистата телесна маса включва повече от мускулите, затова тези данни не бива да се представят като пряко измерване на загубен мускул.
Затова добрият резултат не се измерва само с килограмите. Значение имат силата, храненето и способността на човека да запази обичайното си ниво на активност. Упражненията със съпротивление и достатъчният прием на белтък подпомагат запазването на мускулната маса. Режимът трябва да се съобрази със здравето и състоянието на конкретния човек. Универсалният съвет „вдигай тежко“ не върши работа за всички.
А какво става с фасцията?
След значително отслабване някои хора забелязват отпусната кожа, промяна във формата на тялото или затруднения при движение. Това не доказва, че фасцията е останала „три размера по-голяма“ или че тя причинява болки в кръста, шията и ставите. Подобно обяснение звучи убедително, но няма достатъчно данни да се представя като установен медицински механизъм.
Ако се появят болка или слабост, причината трябва да се търси чрез преглед и оценка на конкретното състояние. Значение имат мускулната сила, предишните заболявания, физическата активност и начинът на натоварване. Едно усещане при опипване не установява нито състава на тъканите, нито причината за оплакванията.
Как да запазим силата си?
Не превръщайте липсата на апетит в крайно ограничено хранене. Обсъдете хранителния режим с лекар или диетолог, особено ако имате придружаващи заболявания или приемате други лекарства. Включете упражнения със съпротивление според състоянието си и увеличавайте натоварването постепенно. Следете не само теглото, а и силата, издръжливостта и хранителния прием.
Тези лекарства могат да помогнат в лечението на затлъстяването и диабет тип 2, но не са магическа пръчка. Те изискват лекарска преценка и проследяване. Целта не е само по-малък номер на кантара. Целта е човекът да се движи по-леко, да запази силата си и да остане функционален.
