„Току-що едновременно са свалени три сатирични страници – „Копейкин“, „Пуйло“ и „BG Elves“. Имаме сериозни основания да подозираме намеса на МВР или ДАНС.“
Така Ивайло Мирчев коментира изчезването на трите страници във Facebook. Той заяви още, че държавата цензурира съдържание, което не ѝ харесва, и че „Българските елфи“, „Копейкин“ и „Пуйло“ осмиват поведението на управляващите.
Самото сваляне на страниците е факт. Намеса на МВР или ДАНС обаче не е доказана. ГДБОП отрече участие, а Meta не е дала публично обяснение за конкретното решение. Тъкмо затова е редно подозрението да не се представя като установена вина.
Има и друг въпрос, който не бива да се заглушава с думата „сатира“. Какво послание получава човек, когато постоянно вижда политически противници представени като предатели, глупаци или заплаха за страната? Когато към всяко различно мнение се добавят подигравка, презрение и внушението, че несъгласният е морално непълноценен?
Така не се води спор. Така се изгражда рефлекс: едните са добрите, другите са лошите; едните защитават правилната кауза, другите са врагове. Повтаряй го достатъчно дълго с мемета, клипове и язвителни надписи и част от публиката започва да приема етикета за аргумент. Това е начин да се влияе върху хората, независимо дали авторите го наричат хумор, политическа сатира или гражданска позиция.
Този механизъм не принадлежи само на една политическа страна. Но когато хора, които говорят от името на свободата и демокрацията, настояват за плурализъм, а едновременно осмиват и заклеймяват всеки, който мисли различно от тях, думите им звучат кухо. Свободата на словото важи и за хората, които не споделят евроатлантическите им позиции. И за онези, които критикуват начина, по който тези позиции се налагат.
Свалянето на страници без ясно обяснение заслужава проверка. Но същото внимание заслужава и съдържанието им. Свободата да осмиваш властта е важна. Тя не превръща всяка обида в аргумент и всяко групово заклеймяване в безобидна шега.
