Всеки четвърти ученик е на ръба на двойката и не успява да покаже минимумът знания, за да завърши успешно средното си образование. Това стана ясно от думите на служебния образователен министър проф. Николай Денков при представянето на анализа на дистанционното обучение.
Той обясни, че между 20 и 25% от седмокласниците не могат да покрият изискванията да завършат основно образование и трябва да им се обърне сериозно внимание, защото те са с риск от отпаданат. Над 20% от явилите се на национално външно оценяване пък не са успели да се справят нито с изпита по български език и литература, нито с този по математика.
Тази година средният резултат на първи изпит бе 53.93, а на втория - 37. 98. Въпреки че те са по-високи спрямо предходните, постигнатото от учениците показва задълбочаване на разликите и неравенствата между учениците.
„По-засегнати са децата, които имат ниски резултати. Техните резултати са станали още по-ниски. Има натрупване на дефицитите. 21% от седмокласниците са получили под 30%
от максималния брой точки на националното външно оценяване по български език, а по математика близо половината от явилите се не са минали границата, която съответства на прехода между слаб 2 и среден 3“, обясни проф. Денков. По думите му децата в така наречените елитни гимназии получават чудесно образование и това им дава шанса да заминат да учат в чужбина. Проблемът е другите деца, които не получават качествено образование. „Фокусът трябва да е изключително върху другите деца, защото след това те ще бъдат в групата на бедните, групата с риск от престъпност, групата, за която трябва да се грижим, защото ще са с нисък социален статус, ще получават помощи”, подчерта още проф. Денков.
Ключово за успеха на децата се оказва образованието на родителите им и социално-икономическият им статус, става ясно от анализа. В него учениците са разделени в шест групи спрямо образованието на родителите си и какъв процент от средния резултат е успяла да покрие всяка от тях през последните 5 години. „Децата от семейства с основно и по-ниско образование се справят едва на 50% спрямо средния резултат на изпита в седми клас. Това е устойчива тенденция, която дори се влошава. Учениците с родители с висше образование се справят с 40% над средния резултат. Следователно резултатът на учениците от нискообразовани семейства
е три пъти по-нисък, отколкото на високообразованите“, коментира зам. образователният министър Евгения Пеева-Кирова. От анализа се вижда, че децата на родителите, които не са посещавали училище, преди пет години са успявали да покрият 48% от средния резултат по математика, докато тази година те едвам успяват да изкарат 38% от него. Следователно при среден резултат 37.98 точки те едвам успяват да изкарат 14,43 от 100. В същото време седмокласниците с родители висшисти са успели да изкарат 139% от средното ниво, което се равнява на 52,79 точки или близо 4 пъти повече. По български език ситуацията не е по-добра. Седмокласниците с необразовани родилите са изкарали едвам 25% от средното ниво или 13,48 точки. Децата на родители с диплома от университет пък имат средно 69,57 точки (129% от средния резултат). Съответно те имат повече от 5 пъти по-добри резултати от връстниците си
с родители, които не са посещавали училище. Дори и седмокласниците, чиито настойници са със средно общо или средно със степен на професионална квалификация, успяват да постигат сравнително добри резултати. По БЕЛ те имат 96% от средните точки за страната, а по математика - 80%.
Успехът на зрелостниците също е повлиян от средата, в която живеят. Дванадесетокласниците с родители, които нямат повече от началното образование, не са покрили и 50% от средния резултат по български език и литература. Тази година той бе 53.63 точки или те са малко над границата от 23 точки, която стига за 3. Децата на висшисти отново са над средните резултати за страната, а тези на среднисти покриват 91%.
Подобни са тенденциите на националното външно оценяване в четвърти клас. По български малчуганите с родители висшисти са 3 пъти по-добри от останалите, а по математика – повече от два пъти.
МОН: За петилетка неравенствата са се задълбочили
Изводите на МОН от сравнителния анализ на резултатите от националните външни оценявания и матурите за последните пет години са, че показват постепенно увеличаване в неравенствата. „Учениците, които идват от най-ниско образованите семейства, се справят все по-зле, а тези от семейства със средно и висше образование демонстрират същите или по-високи в процентно отношение резултати спрямо средните, включително в контекста на обучение от разстояние в електронна среда. Социално-икономическите различия се възпроизвеждат в училище. Цялостно резултатите на НВО и ДЗИ са два до три пъти по-ниски при учениците от семейства с основно и по-ниско образование спрямо връстниците им с родители със средно и висше образование“, посочва в анализа си служебният кабинет.
5% от децата и учениците не ходят на забавачка или училище
Средно 5% от 5-16-годишните деца и ученици в страната са необхванатите през 2021-а. Толкова са били и миналата година, но през учебната 2020/2021 г. дейностите по Междуинституционалния механизъм за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст обаче значително са намалели. Според справка на Министерството на вътрешните работи през учебната 2019/2020 са били обходени над 11 хил. адреса с цел връщане към училище на ученици в риск от отпадане, докато от 1 септември 2020 г. до юни 2021 г. са само 3574 адреса. 10 области имат процента на необхванатите е над 5%. В Шумен той е 12,6, в Сливен 9,7%, а в Хасково – 8,2%. Най-големият брой необхванати са на територията на Шумен и Ямбол, както и в София-град“, пише още в анализа. В Пазарджик, Монтана, Ловеч и Кюстендил процентът необхванати е постоянен за четирите години, но в същото време общият брой подлежащи на обучение намалява всяка година. В Пазарджик през последната година броят на необхванатите се увеличава с над 200 деца и ученици спрямо предходната година, отбелязват още в доклада.
