Тридесет къщи. Изгорели. Само при последния пожар в местността Острица 2 над бургаския квартал Банево. А това не е изолиран случай – почти всяко лято тук се повтаря един и същ сценарий: огнено бедствие, хаотично гасене, пострадали имоти и нулева отговорност.
Острица 2 отдавна е известна като буре с барут, но въпреки това реални мерки за превенция така и не се виждат. Преди няколко години при аналогичен пожар отново изгоряха множество къщи, а пожарът обхвана и значителна част от земеделски земи, ниви и лозя. И тогава, и сега – същият резултат: загуби за хората, бездействие от общината.
Къде са мерките?
Година след година районът е осеян със сухи треви, изоставени парцели и стари лозови масиви, които никой не почиства. Няма противопожарни просеки, няма контрол дали собствениците си поддържат имотите. Превенция – никаква. А законово общината има право и дори задължение да издава предписания, да санкционира и при нужда – да разпореди принудително почистване, за сметка на собственика. Това обаче не се случва.
„Острица 2“ – нито село, нито квартал, нито защитена зона
Заради своя особен полулегален статут (много от постройките са в т.нар. вилна зона с неясна регулация), местността често попада в сивата зона на институционалното безразличие. Нито е квартал, за който да има пълна грижа от страна на общинската администрация, нито е официално село. Но там живеят хора – с деца, с домашни животни, с домове, които горят всяка година.
Докога?
Докато още един сезон мине, още няколко къщи изгорят, някой загуби животните си или, не дай Боже, живота си? Или докато някой кмет реши, че не е достатъчно просто да обещава компенсации и да изпраща тежка техника „след пожара“?
Острица 2 не е самотен случай. Такива зони има край почти всеки български град. Но когато една и съща местност гори всяка година, това вече е предизвестена трагедия – не природно бедствие, а управленско бездействие.
