В последните дни десетки български фирми – малки, средни и дори стабилни, с дългогодишна история – получиха еднотипни, притеснително настоятелни обаждания от служители на Националната агенция за приходите. Причината? Дребни задължения, минимални просрочия, напълно нормални в рамките на бизнес оборота. Обажданията обаче не звучат като стандартни напомняния – звучат като притискане. Звучат като паника.
Фирмите са „насърчавани“ да внесат каквото могат – „няма значение колко, само да се вкара нещо“. Сякаш държавата буквално е на командно дишане и отчаяно се нуждае от глътка ликвидност.
В същото време телевизиите бълват хвалебствия за еврото. „Стабилност“, „сигурност“, „финансова зрялост“. А истината е, че ако наистина беше толкова хубаво, нямаше нужда никой да ни го пробутва с пяна на уста. Просто щеше да се случи. Когато нещо е добро, народът сам го приема. А когато не е – започват да го натрапват.
Пробита държава с пробит бюджет
Да говорим направо – държавата е пробита. Финансово, институционално, управленски. Разходите растат, приходите не смогват. Вместо да се търсят решения, се търсят пари – от когото може, по какъвто и да е начин. Най-удобни са дребният бизнес и коректните фирми – те не могат да се скрият, не могат да избягат, ще внесат, ще закърпят дупката. Поне за днес. А за утре?
Това не е фискална дисциплина. Това е финансов глад. И той няма да се реши с приемането на еврото – напротив. Еврозоната ще бъде използвана като алиби за нови кредити. Милиардни. С които да се покрие не дълг, а бездънен грабеж. С които ще се замажат следите от десетилетия липса на управление и политическа безотговорност.
Истинската причина за еврото: не стабилност, а достъп до пари
Много от сегашните политици и техните обръчи от фирми виждат в еврозоната не път към стабилност, а шанс да теглят нови, евтини заеми, с благословията на ЕЦБ. Заеми, които ще платим ние. А когато балонът гръмне, отново няма да има виновни.
Еврото не е панацея. А лошият управленски модел няма валута, която да го излекува.
В така наречената кампания за “информираност” за еврото, никой не казва какво ще стане с инфлацията, с пенсиите, с малкия бизнес. Но всички говорят в едно – колко хубаво било. Истината е, че когато нещо наистина е хубаво, не ти го продават с телевизионни кампании и PR фойерверки. Не ти го налагат. Просто го приемаш сам.
А сега сме в друг филм. Филм на отчаяни служители от НАП, които звънят по телефона като бирници. Филм, в който малки фирми внасят „по нещо“ да не се срине системата. Филм, в който едни хора чакат датата на приемане на еврото, за да натиснат бутона „изтегли“ върху нова финансова яма.
И ако някой още се чуди дали държавата е пробита – да провери пропуснатите си повиквания от НАП. Може вече да е получил отговора.
