Званието Почетен гражданин на Бургас вече няма да е най-високото отличие, с което общинският съвет ще удостоява хората със заслуги към града. То се преименува на почетен съветник към Община Бургас и минава на второ място след Кавалера на сребърния кръст на Свети Николай, но както изглежда май-ще се дава по-трудно от него. Поне така излиза от вменените критерии за принос към Бургас. А това са за "чест и достойнство", за "доблест и смелост", за "просвещение и култура" и за "човеколюбие и състрадателност". Тези нравствени категории обаче звучат като тафтология помежду си и трудно биха били разделени една от друга.
Да вземем, например, критерият за чест и достойнство. Нима един лекар общински съветник, например, би могъл да бъде човеколюбив и състрадателен, ако няма поне капка чест и достойство, или доблест и смелост. Да не говорим, че първите две категории по презумция са задължителни за хората с бели престилки. Тогава възниква въпросът какъв трябва тогава да е приносът на лекаря към Община Бургас, за да стане неин почетен съветник. Да е добър човек не е професия, а да кове качествени нормативи е колективно задължение на целия местен парламент. Солово може да държи красиви речи, които ще се харесат на някои хора, но на други не. А извън общинския съвет му е задължение да помага на болните. Както на адвоката да брани усърдно клиента си, или на педагога да възпитава правилно децата и т.н. По-скоро изглежда, че тези критерии за званието "почетен съветник" биха пасвали за удостояване на хора във военновременна обстановка или за тестването им при природно бедствие или, не дай си Боже, при атентат. 
Званието Почетен гражданин на Бургас вече няма да е най-високото отличие, с което общинският съвет ще удостоява хората със заслуги към града. То се преименува на почетен съветник към Община Бургас и минава на второ място след Кавалера на сребърния кръст на Свети Николай, но както изглежда май-ще се дава по-трудно от него. Поне така излиза от вменените критерии за принос към Бургас. А това са за "чест и достойнство", за "доблест и смелост", за "просвещение и култура" и за "човеколюбие и състрадателност". Тези нравствени категории обаче звучат като тафтология помежду си и трудно биха били разделени една от друга.
Да вземем, например, критерият за чест и достойнство. Нима един лекар общински съветник, например, би могъл да бъде човеколюбив и състрадателен, ако няма поне капка чест и достойство, или доблест и смелост. Да не говорим, че първите две категории по презумция са задължителни за хората с бели престилки. Тогава възниква въпросът какъв трябва тогава да е приносът на лекаря към Община Бургас, за да стане неин почетен съветник. Да е добър човек не е професия, а да кове качествени нормативи е колективно задължение на целия местен парламент. Солово може да държи красиви речи, които ще се харесат на някои хора, но на други не. А извън общинския съвет му е задължение да помага на болните. Както на адвоката да брани усърдно клиента си, или на педагога да възпитава правилно децата и т.н. По-скоро изглежда, че тези критерии за званието "почетен съветник" биха пасвали за удостояване на хора във военновременна обстановка или за тестването им при природно бедствие или, не дай си Боже, при атентат. 
